Всичко това стана в Уисконсин. Чували ли сте за Уисконсин? Това е щат в Щатите. На север, почти до Канада. Там има град който бил най-големият производител на мляко. Има и град, най-голям производител на сирене. Та нашият герой - Оу Клер, се чудеше в кой точно от двата да се засели. Но понеже е мишле, реши да се засели в Ошкош. Там е и най-големият самолетен фестивал, а знаете какво остава след такъв. Много празни чаши, на дъното на които има останала бира. И така Ошкош!
Избра си малка, къщичка в центъра до млекарницата. В нея живееше само една неимоверно дърта бабка и африкански папагал на име - Франк. Проникна през ноща, точно в дванайсет и четвърт, както го учил дядо Пош. Според него по това време, човек изпил сто грама уиски изпада в първа дълбока дрямка, а всяка домакиня, крещяла цял ден подир всеки с пълно гърло е заспала като труп. Та в точно това време си намъкна малкото сакче и започна прегризването. Прегризването е най - силното и единствено оръжие на всяко мишле. То прегризва. Така твори, оцелява и върши съответно правда или неправда. Оу Клер беше твърдо решен да бъде полезно мишле. На този свят има достатъчно безполезни същества и аз няма да съм едно от тях, реши то още в прогимназията, след първото си напиване. Светът му се стори интересен и необятен. Но вероятно се дължеше на 42-градусовата миша водчица с която се наквасиха с приятели. Водката е интересно питие, винаги еднаква на вкус, но приключенията след нея са винаги различни. Така, или иначе, Оу Клер проумя, че не пиенето ще го доведе до душевен мир, а непиенето и реши да пие само с повод. И така, ето го, нашият юнак с десет сантиметрова опашчица в Ошкош, в полунощ, на 17 август. Първо прегриза една малка дупчица в черчевето на прозореца.
-Хм, каза си Оу - къщата е доста стар барутник, трябва да внимавам като си пуша луличката.
Светна си челника и пое към стълбището.Под него имаше нещо като килерче. Прегриза вратата и намъкна сакчето си. Насочи се към стар бюфет и го заобиколи, правейки малка дупка във фазерът на гърба му. Вътре откри всевъзможни бурканчета и кутии, както и парчета сухари. Похапна, намаза си един сухар с лютеница, отвори си сака и извади старата дървена луличка на дядо Пош.
-След сухар с лютеничка, винаги е добре да попушиш хубав тютюн, рече гласно и премлясна. А хубавият тютюн е нещо рядко, в наши дни.
Шкафът се изпълни с нежен сладък мирис на тютюневи листа, а Оу Клер се изтегна в една празна сапунерка търкаляща се до бурканите с лютеница. И за да не се чудите как това малко мишле си намаза лютеница на сухара от затворените буркани, ще ви кажа, че това съвсем не беше стандартно мишле. То не беше обикновено мишле, а съвсем необикновено. То беше учено мишле. Дядо Пош го беше образовал за какво ли не, и малкият Оу бе един диамант сред мишлетата, с невероятни способности, отгоре на това бе и философ от най-висок ранг. Та бурканът бе отворен по следният начин, съвсем просто. Оу измъкна ръчната дрелка която сам бе направил и проби буркана близо до дъното, където видя един въздушен мехур. Разшири дупката с викторинокса, мишо производство, който винаги висше на колана му и бръкна вътре с дървена лъжица. Така си напълни достатъчно лютеница в една малка тенекия, за да му стигне за два месеца. Дупката бе запушена с парчета вестник. Няма нищо по лесно от това да пробиеш дупка с дрелка, не мислите ли?
След тази сладка среднощна закуска, Оу реши да поспи.
-Тук ще е чудесно, обичам да се заселвам на ново място - изтананика мишлето, наметна се с пухеното юрганче, което носеше в сакчето си и засънува разни прекрасни и весели неща, както всеки който заспива с чиста съвест, неща, като как например дърпа опашката на шарен папагал, как играе боулинг с грахови зърна на верандата, как прави кашкавалено парти с немска бира или как... и вече беше заспал. И то толкова дълбоко, похърквайки така силно, чак принуди Франк, отворил първо едното си око и след час другото, да сметне, че бабичката се е задомила, след близо век безметежен живот на стара мома.
© Лебовски Todos los derechos reservados