3 jun 2014, 10:57  

Оу Клер 3 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
810 0 5
10 мин за четене

 

Трета глава и последна глава

(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)

 

Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървената веранда.

- Скъпа, вие имате ли случайно глаукома - попита бабата?

- Не, и слава Богу! - отговори другата бабичка.

- Но, разбира се, че имате, мила! На нашата възраст това е съвсем обичайно! Но аз ще ви лекувам, само няма да се паникьосвате. За всяко нещо на тоя свят,  е отреден лек, а някои лечения траят дълго.

Двете бабки седяха на верандата, пиеха чай и си приказваха. Беше 7 сутринта. Оу Клер тъкмо се бе прибрал, тоест пропълзял на четири крака и сега, облегнат на дървените стъпала, за да си поеме въздух, стана свидетел на един доста странен разговор. Сложи сакчето си, пълно догоре с бири от фестивала, под главата си и се заслуша. Всичко му се мержелееше, краката му бяха меки, а главата безтегловна. Цяла нощ беше пълнил  бутилки. На една напълнена съответстваше, разбира се, една изпита. Най му хареса една странна австралийска бира, която досега не бе пил - Big Helga. От нея напълни около пет-шест миши бутилки. За после.

- Може и да имам глаукома, кой знае. Понякога недовиждам, особено привечер. Но хемороидите най ме мъчат. Нещо за тях да имаш, Берта - запита гостенката.

Мишлето най-сетне узна името на своята хазяйка - Берта. Името на папагала си го пишеше на клетката, но бабичката беше махнала всякакви табелки от вратата си, или те бяха изпопадали с времето. Берта посръбна дяволито от чая и каза:

- Хемороидите се лекуват най-лесно. И понеже знаех, че имаш такива, личи си по походката ти, затова и ти спретнах този чай. Пий спокойно. Той е от специални билки от моя холандски парник.

- Така ли? Колко интересно - въздъхна гостенката - тук при теб, Берта, се чувствам умиротворена. Все едно съм умряла и си почивам. В твоя двор цари някакво спокойствие и странен аромат.

Берта се засмя, ей така, безпричинно и се отпусна на люлеещия се стол. Люлееше се и се смееше. Другата бабичка също се закикоти и започна да се люлее, а мишлето си фъсна една Big Helga и се провикна - Наздраве! - но никой не му отвърна.  Кискането продължи половин час, сетне Берта каза:

- Знаеш ли, Роза, че ако наредиш всичките си кръвоносни съдове и капиляри в права линия, ще умреш?

Роза избухна в още по-силен смях, а Берта запали пура.

- Сега как са хемороидите? - попита тя

- Невероятно, нищо не усещам. Откъде купуваш разсада за този чай? - попита Роза

- Сама си го правя. В малки саксийки. Ще ти наглася няколко пролетта - отговори Берта

После разговорът спря и настъпи тишина. Оу си изпи бирата, оригна се шумно и изкачи стъпалата. Двете баби просто си седяха и се полюшваха на столовете. Старческите им лица излъчваха мир, а косите им се ветрееха насам-натам от течението. Мишлето се усмихна. - Най-сетне попаднах на място, където не цари истерия, никой не мрази никого  и е тихо. Истина каза навремето дядо Пош:

- Ще дойде ден, в  който ще се установиш някъде за постоянно. Сам ще усетиш къде. Това е мястото, където ще искаш да си пренесеш библиотеката, да монтираш семейната пивоварна и да останеш завинаги. Е, поне докле не дойде време за мишия рай. Старият дядо Пош бе дълбоко вярващ и той даде съкрушителен довод за своята вяра на своя внук, а именно, каза му, че бирата е доказателството, че Бог съществува и иска да сме щастливи.

А Оу си спомни какво го попита тогава - Как ще позная това място, за което говориш? - А дядо Пош каза убедено:

- Когато се настаниш в къща, в която има хора и са будни сутрин

и въпреки това цари тишина повече от четири-пет часа, много е вероятно да си открил мястото.

- Е това е то - каза си Оу - това е мястото! А сега да се заемем с най-важното. С правенето на пиво.

Оу Клер влезе в къщата. Този път Франк беше буден. Беше се вкопчил с нокти за решетката на клетката и зяпаше недоволно мишлето.

Оу го поздрави и го попита как е там, зад решетките, но Франк изруга ядно! Мишлето продължаваше да крачи невъзмутимо към бюфета, мислейки си колко е лошо да си папагал, да си в клетка и да си фрустриран от това. Но все пак в плана на нашия малък опашат герой като точка трета влизаше сприятеляване с местните. А това ставаше най-добре на... чаша бира! Имаше една интересна история, която старият Пош бе разправил на малкия Оу и тя беше история за бирата в Конго. Името ù беше - Танго, вареше се в големи тенджери, и както дядо Пош каза - вареше се винаги преди сватби и след погребение. Оу знаеше рецептата и понеже Франк беше африкански папагал, реши да му свари именно едно Танго. Тази мисъл така го въодушеви, че от радост подскочи и без малко да изпочупи всичките бутилки в сакчето си.

През тая седмица мишлето свари петстотин седемдесет и шест миши бири и ги нареди в 24 каси. Ако не сте се замисляли никога защо денонощието има двайсет и четири часа, а в една каса двайсет и четири бири, то е време да го направите.

Свари по десет от всяка, която обичаше. Оу знаеше от дядо Пош всичко на всичко  петдесет и седем вида бира. За Франк свари 16 Конгоански бири Танго, а сетне взе да ги вари по десет, докато не стигнаха точния брой.  Направи десет Будвайзера, десет бирички Хейнекен, десет миши шишета Карлсберг, направи десет Туборга, десет от бразилската Брахма, която обичаше да си пийне точно преди лягане, десет тъмни Гинеса, не пропусна и веселата португалска  Sao Jorge, с която се черпеха дни и нощи, когато живееше за кратко в Лисабон. Свари и десятка гръцка Zorbas, ей така, да са знай, не пропусна и любимите си чешката бира Барон Тренк, както и невероятната нефилтрирана оранжева - Blue Moon, приготви и една странна рецепта, която дядо Пош получил навремето от един изпосталял емигрант, мишок от Европа, с когото делили едно легло на младини. Биричката носела името Пиринско светло и не отстъпвала, според дядо Пош, на немския Бекс. Направи още и още бира, а най-накрая  специално забърка в една метална тенджера на баба Берта холандска биричка Гролш. Това беше неговият подарък за нея. А тя съвсем не  подозираше, че хмелът беше далечен родственик на канабиса. И че нейната глаукома щеше оттук насетне да бъде атакувана от две посоки. Като навярно напълно и безвъзвратно щеше да бъде унищожена и то завинаги, понеже една такава терапия продължава неопределено време. Важното е,  както по-късно Оу и Берта установиха -  глаукомата да се държи под непрекъснат стрес. В парника, разбира се, беше засаден и така ценният хмел.

Въобще работата стана дебела и мащабна, а Оу беше длъжен да дегустира постоянно свареното, понеже предстоеше то да отлежава поне месец в бюфета, а не искаше да се излага после пред Франк и своята мила хазяйка. Та това несъмнено беше една забележителна, весела седмица, за която щеше да се говори дълго. И както предполагаше нашият малък пивовар, тримата с Франк и Берта станаха такива приятели, че след кончината на бабата в годините, те  три дни пиха Конгоанска бира в нейна чест, без да спират, лежаха на верандата и именно тогава Франк запали първата си пура. Доколкото знам, и днес в Ошкош, Франк и Оу варят бира, гледайки заедно залеза и това вероятно ще продължи още дълги години, защото папагалите живеят столетия, а и мишлето, като един истински учен, направи велико откритие. Изнамери специалната рецепта на истинската жива бира. Демек бира, която те държи постоянно жив и щеше да я пие със своя другар, докато не му домъчнееше неимоверно за дядо Пош. Тогава беше решил да спре, да целуне Франк по пожълтелия от пурите клюн и да заспи завинаги в сапунерката. А Франк, в негова чест, разбира се, бе задължен да пие, като всеки порядъчен африкански папагал, няколко дена Конгоанска бира.

Дали ще стане така, кой знае, никога не можеш да знаеш какво ще планират, решат, предприемат и постигнат едно малко мишле пивовар и африкански папагал, който на  това отгоре е пропил бира и пропушил пури на дърти години.     

 

Край                                                                                                                        

© Лебовски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мусю Лебовски,конграчулейшънс. Вашата стори е дъ бест Ю уин
  • Тъкмо стана интересно.Еее...свършиии!
  • Като прочетох това онова за Blue Moon, ми мина през акъла, че не е възможно мишока да не е направил и тази бира. Ти просто поправи грешката хихи
  • Ех как си пропуснал любимата ми бира "Blue moon" Освен това има и един уникален по вкусови качества бирен коктейл който се казва "Snakebite" и се прави от бира "Harp" и ел "Longbow" Е, нищо. Има време и двамата приятели ще открият толкова хубави бирени рецепти, че няма начин да подминат и тези бири. Поздрави на двамата юнаци!

    Страхотен жест! Много ми е приятно, че го преработи. Сега вече нама какво повече да пожелая. Произведението си има всичко!
Propuestas
: ??:??