21 sept 2011, 14:40  

" Пада лист от календара" 1

  Prosa » Otros
1.1K 0 10
1 мин за четене

  Детството...

 

  Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи -  прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.

  В стаята свети елхата. Под нея като приютени животинчета се гушат разноцветни,  лъскави кутии с подаръци. По старите радио и телевизор предават празнична програма. От кухнята се чуват гласовете на мама и баба и се носят най-разнообразни вкусни миризми.

  Комините сладко пушат и издухват дима към небето, а свенливото зимно слънце те мами да излезеш навън. Шейната е извадена от мазето и те чака като вярно кученце на прага. А снежният човек на двора я гледа и се топи от завист и мъка, че не може да се яхне и той на нея...

 

  Когато си малък, пролетта за теб е магьосница! Тя докосва с вълшебната си пръчица дърветата и те - до вчера покрити със сняг, се превръщат в уханни градини, в които бръмчат пчели, пърхат пеперуди и запяват, опиянени от слънцето и въздуха, птички. Свежозелената тревица набожда изпървом едва-едва - като косичка на бебе, но скоро всичко позеленява. Цветята грейват като ярки цветове върху палитрата на художник, а въздухът е сладък, сладък и трепти, наситен с ухания и свежест...

 

  Лятото те грабва на своя кон-вихрогон и политате заедно към царството на игрите!

  Когато вечер на село, изморен от игрите през деня, заспиш, в стаята се гонят хванатите от теб и другарчетата ти светулки. Единствено щурците със своите цигулки нарушават бездънната тишина.

  Когато те събудят сутрин песните на ранобудните птици от близкия дол, в очите ти заблестява слънцето и си мислиш колко нови лудории те чакат през деня. В душата ти е чисто и светло! Нямаш никакви грижи. Владее те сладостното чувство за безметежност и игри без край...

 

  Но... идва есента. Времето захладнява и с първите студени ветрове, нападали листа и дъждовни капки усещаш, че нещата се променят. С вълнение и трепет тръгваш на училище. Очаква те едно дълго пътуване в непознатия, завладяващ и загадъчен свят на Познанието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Калина! Трогна ме!...
  • Прекрасно е-докато го четях пред очите ми беше все старата бабина къща на село, празничните Коледи, които събираха нашия род на 1 маса,китните пролетни ваканции, в които с братовчедка ми правехме купища пакости из двора,есента когато с малко неувереност в себе си чакахме училището и лятото-лудата гонка която прекалено рано свършваше. Толкова много приятни мигове и спомени възвръща творбата ти-на човек му е драго да чете нещо толкова красиво и смислено.
    Поздрав-с много възхищение!
  • И аз ви благодаря, радвате ме!
  • Прекрасно е - точно,кратко и ясно - изпълнено с хармония!Върна ме години назад...Благодаря ти!
  • Хубаво, жизнерадостно като детенце!

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...