21.09.2011 г., 14:40  

" Пада лист от календара" 1

1.1K 0 10
1 мин за четене

  Детството...

 

  Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи -  прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.

  В стаята свети елхата. Под нея като приютени животинчета се гушат разноцветни,  лъскави кутии с подаръци. По старите радио и телевизор предават празнична програма. От кухнята се чуват гласовете на мама и баба и се носят най-разнообразни вкусни миризми.

  Комините сладко пушат и издухват дима към небето, а свенливото зимно слънце те мами да излезеш навън. Шейната е извадена от мазето и те чака като вярно кученце на прага. А снежният човек на двора я гледа и се топи от завист и мъка, че не може да се яхне и той на нея...

 

  Когато си малък, пролетта за теб е магьосница! Тя докосва с вълшебната си пръчица дърветата и те - до вчера покрити със сняг, се превръщат в уханни градини, в които бръмчат пчели, пърхат пеперуди и запяват, опиянени от слънцето и въздуха, птички. Свежозелената тревица набожда изпървом едва-едва - като косичка на бебе, но скоро всичко позеленява. Цветята грейват като ярки цветове върху палитрата на художник, а въздухът е сладък, сладък и трепти, наситен с ухания и свежест...

 

  Лятото те грабва на своя кон-вихрогон и политате заедно към царството на игрите!

  Когато вечер на село, изморен от игрите през деня, заспиш, в стаята се гонят хванатите от теб и другарчетата ти светулки. Единствено щурците със своите цигулки нарушават бездънната тишина.

  Когато те събудят сутрин песните на ранобудните птици от близкия дол, в очите ти заблестява слънцето и си мислиш колко нови лудории те чакат през деня. В душата ти е чисто и светло! Нямаш никакви грижи. Владее те сладостното чувство за безметежност и игри без край...

 

  Но... идва есента. Времето захладнява и с първите студени ветрове, нападали листа и дъждовни капки усещаш, че нещата се променят. С вълнение и трепет тръгваш на училище. Очаква те едно дълго пътуване в непознатия, завладяващ и загадъчен свят на Познанието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Калина! Трогна ме!...
  • Прекрасно е-докато го четях пред очите ми беше все старата бабина къща на село, празничните Коледи, които събираха нашия род на 1 маса,китните пролетни ваканции, в които с братовчедка ми правехме купища пакости из двора,есента когато с малко неувереност в себе си чакахме училището и лятото-лудата гонка която прекалено рано свършваше. Толкова много приятни мигове и спомени възвръща творбата ти-на човек му е драго да чете нещо толкова красиво и смислено.
    Поздрав-с много възхищение!
  • И аз ви благодаря, радвате ме!
  • Прекрасно е - точно,кратко и ясно - изпълнено с хармония!Върна ме години назад...Благодаря ти!
  • Хубаво, жизнерадостно като детенце!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...