Детството...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети елхата. Под нея като приютени животинчета се гушат разноцветни, лъскави кутии с подаръци. По старите радио и телевизор предават празнична програма. От кухнята се чуват гласовете на мама и баба и се носят най-разнообразни вкусни миризми.
Комините сладко пушат и издухват дима към небето, а свенливото зимно слънце те мами да излезеш навън. Шейната е извадена от мазето и те чака като вярно кученце на прага. А снежният човек на двора я гледа и се топи от завист и мъка, че не може да се яхне и той на нея...
Когато си малък, пролетта за теб е магьосница! Тя докосва с вълшебната си пръчица дърветата и те - до вчера покрити със сняг, се превръщат в уханни градини, в които бръмчат пчели, пърхат пеперуд ...