Глава  девета

Много често в пресата описваха сводника като груб, жесток мъж, готов винаги да пребие момичето, ако не му се подчинява. Може и да имаше нещо вярно, но Симеон не беше такъв. С момичетата се държеше любезно, внимателно, не обичаше да повишава тон и много рядко му се налагаше да напомня кой е шефът. Но тази вечер, когато видя Наташа - пияна и залитаща, направо му се прииска да я удуши. Замъкна я в дамската тоалетна и пъхна главата ù в мивката под студената вода. Наташа се разплака.

             -   Престани! Стегни се!

             -   Мони, свършено е с мен!

             -   Пак ли с твоите самосъжаления? Колко пъти съм ти казвал преди работа да не пиеш!

             -   Ти не разбираш! Родителите ми идват в България. Искат да видят как и къде живея.

              -     Е, и?

              - Те не знаят, че съм проститутка. Баща ми ще ме убие. Ако не той, брат ми ще го направи.

              -  Добре де, ще измислим нещо. Колко време ще останат?

              -  Десет дни.

              - Кога пристигат?

              - Следващия месец.

              - Добре, чуй какво ще направим. Дойдат ли, излизаш в отпуск. Дотогава никакво харчене за глупости. Най-добре парите ти да бъдат у мен. Всеки ден ще ти давам колкото за храна и цигари. Останалите ще ти трябват когато пристигнат. Измисляш си някаква работа - ако искаш се направи на секретарка, на продавачка или най-добре на учителка - и без това сега е лято и учениците са във ваканция. Никакви прозрачни блузи, никакви мръсни думи и най-важното - никакво пиене. От днес си на сух режим. Разбра ли?

                 - Разбрах  -  Наташа подсмръкна и изтри сълзите си. Така само още повече размаза грима, който се беше стекъл по бузите и във вид на черни вадички.

                 -  Ще предупредя и другите момичета да внимават как се държат. Нали трябва да запознаеш родителите си с някои твои приятелки. И, нали ходеше в някакво Руско общество, заведи ги там, да попеят руски песни, да хапнат руска храна и се надявам да останат доволни. Ако все пак парите не ти достигнат, ще ти дам назаем, но искам да харчиш разумно и с мярка. В края на краищата една учителка не получава кой знае каква заплата.

                 - Наистина ли ще направиш всичко това за мен?

                  - Наистина. А сега се оправи и отивай да работиш, че загуби вече цял час.

          На всичкото отгоре на следващата вечер полицията проведе хайка. Трябваше да се отчита някаква дейност от време на време, нали по медиите непрекъснато ревяха за ред и законност. Симеон беше предупреден предварително от своите хора в Районното, беше инструктирал и момичетата, но Таня и Оля, които почиваха, не успя да открие вкъщи и естествено попаднаха в клопката. Визите им бяха изтекли, добре поне, че на Нина успя да уреди паспорта.

        Наложи се цял ден да бяга по управленията, да се моли, да подкупва, дори не му остана време да се върне вкъщи, за да се преоблече. Вечерта попита момичетата:

          -  Дали, ако мен ме арестуват, някоя от вас ще си мръдне и малкото пръстче да ме спасява?

          - О, не се тревожи! - отговори Пепа. Когато преди няколко години във Варна арестуваха Коко Ламята, ние, проститутките от целия град, се събрахме и излязохме да стачкуваме пред Районното. Стояхме там, докато ченгетата не го пуснаха.

             „Това все пак е някаква утеха, макар и малка" - помисли си Симеон. Главата му пушеше от постоянните проблеми, понякога му се искаше да избяга и да се скрие някъде, където никой не го познава и никой не би могъл да го открие. Но трябваше да се стегне. Неприятностите още не бяха свършили. Таня съобщи, че е бременна.

  - Как си го допуснала? - нахвърли се върху нея. - Нали сме се разбрали винаги да ползвате презервативи?! Остава и някой СПИН да си лепнете или сифилис...

  - Успокой се, моля те, и без това се побърквам! Да не мислиш, че на мен ми е лесно? Не е това, което си мислиш, не е от някой обикновен клиент.

   - Тогава от кого?

   - От Пешо.

   - Пешо Лудия? Боже Господи, какво ще правиш?

   - О, Боже, и аз не знам. Оказа се цветна бременност и вече дори е късно за аборт. Как ще ми висне на шията дете, какво ще правя? Та парите дори само за мен не стигат.

    - Ако не харчеше толкова за разни скъпи мазила и парцалки, щяха да ти стигат. Добре, ще измисля нещо. Остави ме сега и отивай да работиш.

  Пешо Пешев - Лудия, беше един от най-големите пласьори на дрога по южното черноморие. Работеше за Досьо Щангата от Созопол и неговите хора всяваха ужас у всички дребни риби, които продаваха по улиците без разрешение. Пешо беше младо момче - едва на 28 години, но беше доста грозен - със сплескан нос, дебели устни и криви крака. Кой знае защо, беше си харесал Таня, обясняваше ù се в любов и вървеше след нея като кученце. Тя го отблъскваше, наричаше го „грозник, маймуна", затова той я наемаше и си плащаше, но явно нещо се беше объркало. Доколкото разбра от Таня, само веднъж пийнала малко повечко и забравила за презерватива, но и един път се оказа достатъчен. Истината беше, че на нея това обожание ù харесваше, но не го афишираше пред колежките си. Симеон не можа да измисли нищо друго, освен, че и Пешо все пак трябва да узнае. Той също се подвизаваше из хотела - вероятно беше или в кафето на мецанина, или долу в бара - там му беше нещо като офис.

                         Глава десета

   Пешо само дето не полудя от радост

           - Таня е бременна? Носи моето дете?

           - Така твърди. Какво смяташ да правиш?

           - Как какво? Ще се оженя за нея, разбира се.

           - Виж, Пешо, не е задължително! Ако имаш някакви съмнения относно бебето...

           - Ти май не разбираш, мой човек. Аз я обичам. Бебето със сигурност е мое и дори се радвам, че стана така, защото тя иначе не искаше да ме види. Знам, че тя е много красива, а аз, меко казано, не съм хубавец. Но затова пък, имам пари и най-важното, обичам я, луд съм по нея, разбираш ли?

Симеон си отдъхна. Нещата се разрешиха по възможно най-добрия начин. Така поне отпадаше и проблема със законното оставане на Таня в България. Вярно, загубваше едно от най-кадърните момичета, но може би след раждането, ако нещата не потръгнеха, щеше да пожелае да се върне към професията си. Таня отначало не искаше и да чуе за сватба, но Симеон заяви:

                  - Ако откажеш, оставаш без работа, без пари, без паспорт и без близки хора в чужда страна. Поне няколко месеца няма да можеш да работиш, от какво ще живееш? Нямаш друг изход. Дори трябва да се радваш, че Пешо пожела да се ожени за теб.

Някои от момичетата бяха достатъчно умни и предвидливи, за да спестяват по някой лев за бъдещето, но Таня не беше от тях. Харчеше всичките си пари за дрехи и гримове и мислеше, че вечно ще бъде млада и ще може да работи. Да се върне при семейството си в Украйна с бебе на ръце и без съпруг, дори не си и помисляше. Можеше, разбира се, да роди детето и да го остави за осиновяване, но някак си не ù се искаше. При мисълта за детето, нещо в нея трепваше. Вече го усещаше как рита. Пък и ако решеше да го остави за осиновяване, Пешо сигурно щеше да я убие. Затова го наричаха Лудия, защото ядоса ли се, да не си му пред очите, все едно триста бесни дяволи се вселяваха в него.

      На сватбата присъстваха всички момичета, родителите на Пешо, които не изглеждаха много доволни, но явно се бяха примирили, заради сина си, и дори родителите на Наташа, които бяха отложили заминаването си, доволни, че дъщеря им толкова добре си е устроила живота в чуждата страна, но и с намекващи погледи, които говореха „Ето на, виждаш ли, и на теб ти е време вече да се задомиш, кога ще те видим и теб пред олтара?" Булката беше много красива, макар и със заоблен корем. Младоженците заминаха за две седмици на сватбено пътешествие в Гърция, а като се върнаха, Симеон им каза:

               - Според мен, трябва да се преместите. Може би в София, или в Пловдив, в някой голям град, където никой не ви познава. Това дете утре ще порасне, ще тръгне на училище. Клюкарите никога няма да забравят, че майка му е била проститутка, а баща му - наркопласьор.

                 - Мони, ти ли ни даваш този съвет, ти, дето уж въобще не ти пука от хорското мнение?

                   - Знаете ли, започнах да се замислям. Няколко пъти са подмятали разни неща на дъщеричката ми, чудя се какво да обяснявам, когато ме пита защо все нощем работя. Лъжа я, че съм барман, но тя все някога ще разбере истината. Не знам какво ще правя тогава.

Таня и Пешо обаче не искаха и да чуят за преместване. Пешо, който дотогава беше живял при родителите си, купи просторен апартамент в една нова кооперация в центъра на града и си заживяха там като две влюбени гълъбчета. Той продължи да се занимава с наркотици, рекет и изнудвания, а Таня си стоеше в къщи и се учеше да бъде домакиня и примерна съпруга. Но понякога ù ставаше скучно и затова доста често навестяваше старите си приятелки. Момичетата останаха много учудени, когато Пешо купи апартамента, не предполагаха, че има толкова пари, а Таня охотно обясняваше:

                  - Ами той всъщност не пие и не пуши, за наркотици да не говорим. Досега е живял при техните, а и на дрехите си не обръща кой знае какво внимание, така че просто не е имало за какво да си харчи парите. Но към мен е много щедър - обеща ми, че след раждането ще ми купи кола.

Този живот вече ù харесваше - собствена кола, апартамент и някой, който да се грижи за нея и да я глези. „Виж го ти, Лудия, голям спестовник бил", помисли си Симеон, а по лицата на някои от момичетата ясно си личеше, че завиждат.

                   - Макар че - продължи Таня - понякога се събуждам сутрин и в първия миг не мога да осъзная къде съм. Очаквам да видя някоя хотелска стая, тогава се сещам, че вече съм омъжена и очаквам дете и още не мога да повярвам, че това съм аз. Ако някой ми беше казал само преди година, че това ще се случи с мен, навярно щях да му се изсмея. А най-странното е, че този живот започна да ми харесва.