Пак съм с теб... и пак съм щастлива... държиш ръката ми и ме притискаш до себе си силно... трепериш, ала не от студ, а защото се боиш. Потръпвам и аз само при мислълта, че мога да те изгубя.
Но ти не се страхувай, аз няма да тръгна, никога. Единственото, което искам сега е времето да спре и завинаги да остана в твоите ръце - те са единственото ми убежище, единсвената ми закрила ,те са истинският ми дом. Когато погледна в необятните ти очи, сякаш откривам света, виждам бъдещето и откривам себе си. Само за миг разбирам какво е да живееш...
Но изведнъж става тъмно... нещо ме откъсва от теб и колкото и да се опитвам да се противопоставя, се отдалечавам все повече и повече...
Чувам звън на будилник, оглеждам се - усещам студен полъх в сумрака. Всичко е било само сън... както всяка друга вечер. Мразя сутрините, те винаги ме откъсват от теб подло и безскрупулно, а и този часовник - не знае ли какво ми причинява неговият звън?
Ставам от леглото... със свалянето на пижамата, свалям истинското с ...