- Знаеш ли, аз вече приближавам края усещам го, някога баба ми казваше, че тези неща се усещат, но преди да напусна този свят държа да знаеш нещо.

 - Моля те, бабо, не говори така, това са глупости!

 - Стига си плакала, слушай ме като ти говоря, ти майка си и баща си недей слуша толкоз. Зная аз какво искат те – да те пратят да учиш, наистина няма лошо, но това ли е най-важното. Кажи ми, ама честно, някога видяла ли си ги да правят нещо добро, нещо от сърце, без обаче да имат полза. И стига си плакала, не е хубаво тъй да ме оплакваш, та нали още ъм тук.

 - Бабо, много те обичам!

 - Знам дете, знам, сега ми отговори, че малко време ми остана.

-  Да, сигурно са правили.

- Видяла ли си ги?

 - Не, но те са добри на никого зло не мислят.

 - Ала и няма да спрат този, който зло е намислил, а това дете не е ли злодеяние.

 - От къде знаеш?

 - Знам аз, за толкова години нима един лош човек не са видели. Ако пред теб, дъще, двама души се сбият ти ще подминеш ли. Ето за какво говоря, мълчиш, страх те е да си признаеш, ала е факт, просто ще си тръгнеш.

 - Ами какво бих могла да сторя аз?

 - Да повикаш помощ дете мое, това малко ли е, ти може да не можеш да ги спреш, но друг би могъл.

 - Ами ако ме нападнат и мен?

 - Страх ето на това са те научили, мило дете. Знаеш ли преди години какви герои са живели. Знаеш ли или вече не е модерно за тях да се говори, да не са ги забранили. Чувала ли си за Дякона?

 - Разбира се, бабо.

 - Какво по точно си чула за него. Вече не си толкоз малка, скоро стана на дванадесет, кажи сега какво знаеш тогава.

 - Апостол бил, бабо, Апостол на свободата.

 - Толкоз ли знаеш, а само това ли те научиха.

 - Той не се боял, дете. Борил се срещу това, което днес търпим, борил се е без да се откаже от своите цели. Велик, за него ще е малко. Спасител, това за него ще е нищо. Не ще се найде начин той да се опише. Тоз, който повярва, дъще, повярва в силата на хората – и на бедните, и на простите. Поклон пред него, но и туй е малко.

 - -Бабо, ти нали не си ходила на училище, ами ти тогава от къде знаеш тези неща?

 - От майка ми ги знам, а твоята какво ти казва, стой далече от лошите хора, от къде да познаеш кой е лош. Да не му го пише на челото. Ето ти самата виждаш, че и без да съм се образовала това го знам, така трябва и да буде днес. ние трябва да знаем кои сме били, ако не искаме да бъдем забравени, толкоз векове сме отцелели сега ли ще се предадем. Но остави сега, време няма, а сега за другиго да те попитам. Кой е Ботев? - Писател и революционер.

 - Това ли само са ви казали. Е пак е нещо. Но как да заобичаш своя род, писател бил, та само той ли. Що за описание са ми дали на един герой. Писател и революционер. Скоро време и това няма да го казват. И очаквам родолюбие! Да плача ли или да се смея. Стига толкоз, чуй ме добре, за Радецки чувала ли си, за четата на Ботев, за Раковси и Бенковси, за Паисий и Софроний, за Хаджи Димитър и Караджата за тях чувала ли си, мила моя. Един бе Левси, но и те са заслужили достойно място в паметта ни. Ако не си дете, разпитвай ти за тях. Не ги забравяй, моля те, недей или за мене забрави, от горе ще те гледам, ако не изпълниш моята молба знай, че съм се отрекла от теб. Аз нямам деца турци и гърци, немци, англичани и французи, а деца – българи, деца на Крума и Аспаруха.

"Поклон пред паметта на всички дали живота си за нашата мила родина, една едничка – земен рай!" - старата жена издъхна с тези думи на уста, запечатали се в съзнанието на малкото момиченце.