- Знаеш ли, аз вече приближавам края усещам го, някога баба ми казваше, че тези неща се усещат, но преди да напусна този свят държа да знаеш нещо.
- Моля те, бабо, не говори така, това са глупости!
- Стига си плакала, слушай ме като ти говоря, ти майка си и баща си недей слуша толкоз. Зная аз какво искат те – да те пратят да учиш, наистина няма лошо, но това ли е най-важното. Кажи ми, ама честно, някога видяла ли си ги да правят нещо добро, нещо от сърце, без обаче да имат полза. И стига си плакала, не е хубаво тъй да ме оплакваш, та нали още ъм тук.
- Бабо, много те обичам!
- Знам дете, знам, сега ми отговори, че малко време ми остана.
- Да, сигурно са правили.
- Видяла ли си ги?
- Не, но те са добри на никого зло не мислят.
- Ала и няма да спрат този, който зло е намислил, а това дете не е ли злодеяние.
- От къде знаеш?
- Знам аз, за толкова години нима един лош човек не са видели. Ако пред теб, дъще, двама души се сбият ти ще подминеш ли. Ето за какво говоря, мълчиш, страх те е да с ...