Паранормалните случки в моя живот
Преди десетина дни качих на колата двамата си синове и сестра ми и отидохме на гроба на татко. Това, което видяхме там, ме потресе – всички гробове бяха плувнали във вода “подпочвена” и за да се стигне до татковия гроб, трябваше да ходим по тесните ивици на рамките на гробовете. Заснех три видеоклипа. Водата беше повече от трийсет сантиметра, нямаше къде да оставим свещите и ги държахме със сестра ми в ръце. Често пъти съм казвала на децата си, че искам, когато си отида от този свят, да ме кремират и да ми разпръснат останките някъде на красиво място, когато времето е слънчево. И вместо да ходят на гробища, когато им домъчнее, да идат на прекрасното място, на което аз ще съм свободна на светлина.
Защо пиша всичко това ли? Защото все още грозната картина е пред очите ми. Защото всички ние някой ден ще си отидем от този свят…
Ние се ограничаваме с понятията живот и смърт. Сега живеем, работим, градим материално и духовно, но с всеки изминат ден лека-полека се приближаваме към болестите и неизбежното. Малцина от нас на средна възраст могат да се похвалят с крепко здраве и щастие. Колкото и да е подтискащо за някой, аз мисля, че всеки човек трябва да ходи на черква и на гробища, след това да е между приятели и на весели места. За да можем да анализираме и оценим живота.
…
На няколко пъти вземах химикала и тетрадката, за да напиша странните случки в моя живот. Но все се отказвах – защото за много ще се сторят измислени и нереални… Но случката на гроба на татко ме провокира да напиша и споделя:
… Летен ден, страхотна горещина, в стаите нямаше климатици по онова време. Една вечер излязох на терасата на прохлада. Загледах се в небето, често го правя, понеже обичам звездите. Изведнъж чух свистене, между двете триетажни съседни къщи видях огромен цилиндър с цвят “метализе”, който се спусна бързо надолу, спря за миг, след това сякаш се изтласка назад и изчезна. Бях седнала на прага на терасата, в първия момент не знаех как да постъпя, знам само, че се уплаших и вместо да се изправя и да вляза в хола, това го направих спонтанно, буквално клекнала, без да се обръщам с лице към вратата на прозореца.
Събудих съпруга си и се опитах да му разкажа, бях объркана… Но той сънен измърмори нещо и пак заспа. Живея в къща на третия етаж, а моите родители на първия в сутерена. Сутринта слязох при майка и ù разказах. Тя се засмя и ме попита дали съм сигурна и да не ми се е сторило.
Как може да ми се стори, когато това, което видях, беше с големи размери, приблизително с ширина на стая, и височина на три пъти щирината на стаята. Качих се пак на нашия етаж и в грижи и домакинстване забравих за случилото се предишната нощ. По онова време имаше само ефир две, канал едно и два сръбски канала по телевизията. На първи канал по новините съобщиха как едно семейство от видинско село вечерта – като мен – са излезли на терасата и са видяли същото, което и аз… На следващата сутрин майка ме посрещна с думите:
– Марче, по новините снощи казаха, че и други хора са видяли същото нещо в небето…
След този случай започнах да рисувам картини където ми попадне с маслени бои на фазер, стъкло, или направо по стените. Нещо в мен се пречупи, сякаш станах по-отговорна. Преди това не хващах четката, нямах въображение, нито вдъхновение. Понякога рисувам направо с пръсти.
Това беше първия странен случай и съм сигурна, че децата ми ще го разказват и на техните деца.
…
Когато бяхме на почивка в Сандански и минахме с колата покрай рекичката, имах чувството, че тази картина съм я виждала и преди – казах на Сашко откъде да мине и какво има точно там. Подчертавам, че за първи път бях в Сандански. И сега нямам отговор на това как знаех всичко това, след като никога не бях идвала там преди.
…
Едно от най-странните неща, които преживяхме с моя съпруг, е следното: една зима преди Коледа Сашко донесе цяло заклано прасе от село и го сложи разфасовано на кръглата маса в кухнята. Сложи тиган с нарязано месо на печката, за да се изпържи за вечеря. Говорихме си нещо, от дума на дума аз му казах:
– Сашко, сега ще хапнем сладко, а знаеш ли колко гладни хора има, а ние имаме толкова много месо. В този миг се чу силен трясък в банята. Втурнахме се да видим какво е станало. Картината е следната: значи, винаги имахме елипсовидна дъска с големина на по-голяма чиния, която стоеше на двете тръби под бойлера. Върху нея стоеше от месеци пластмасова четка за миене на кола.
Когато отидохме в банята, четката беше долу на теракота, а поставката си беше на обичайното място!!! Следователно, няма как така тази четка да изхвърчи и да полети долу – за тази цел би трябвало да падне и поставката. Но тя не беше мръднала!
Обърнахме го на майтап, че това са гладни духове… А душата ми беше все още свита. Нямахме отговор на тази загадка. Вкъщи бяхме само двамата… А може би не съвсем…
…
Следващият странен случай беше следният: холът и спалнята ни са отделени с голям портал, който винаги е отворен. Ние със съпруга ми бяхме заспали в спалнята, а децата гледаха тихо телевизия в хола. Изведнъж аз и Сашко се събудихме от силно бучене, свистене, някакъв необичаен шум, който до този момент не бяхме чували – сякаш имаше самолет над покрива… нещо с огромно витло, което до преди малко беше кръжало ниско над покрива и току-що беше излетяло рязко нагоре.
Децата дойдоха при нас в спалнята, и те бяха чули същото и всички изпаднахме в някаква еуфория, чудихме се какво ли е това. И в този случай нямахме отговор на въпроса какво беше това…
…
Въпроси без отговори… Казваме “духове”, “извънземни”, “други измерения”, “космос”… Чудим се дали съществува живот след смъртта.
Ще завърша със следния случай: казват, че душата на починал човек обитава своя дом четиридесет дни. Когато татко почина, някъде към петдесетия, шестдесетия ден след смъртта му, аз и моят син Меланхолик (Йордан Серафимов) от сайта, който носи името на дядо си, бяхме в стаята, където отворих гардероба и бях взела в ръце една таткова дреха, много ми беше мъчно за него. Там, в дрехите му, намерих бонбон “лукче”. Тъкмо разправях на сина си, че преди да се разболее татко, ми беше казал, че и след неговата смърт ще намираме лукчета навсякъде. ТОГАВА ДВЕТЕ ПЕРДЕТА НА ПРОЗОРЕЦА С ШУМ СЕ ОТВОРИХА И ЗАТВОРИХА ПАК. Последва мълчание, ние се втрещихме и двамата, но не ни беше страх, защото преди да почине ни предупреди да не се страхуваме, с думите, че дори и като умре, ще ни пази отвън пред къщата.
…
Ето, най-после описах странните неща в моя живот. И все пак??? Не всички сме с нагласата да сме свидетели на подобни неща. По-добре да не се вглъбяваме с въпросите как са построени пирамидите, защо изчезват кораби в Бермудския триъгълник, как са направени рисунките по житните полета и така нататък. Нека си живеем спокойно живота в мир и спокойствие в сърцата си. Да оставим светла диря след себе си. А паранормалните неща, които се случват – предполагам – и на други от нас, да ги оставим настрани и по-добре да ги забравим.
Достатъчно е сутрин да се събуждаме с усмивка, денят да е прекрасен, да раздаваме от себе си много обич и топлина. Просто да сме щастливи, да се стремим към красивото в живота, защото той ни е дар от Бога.
© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прочетох го с огромно удоволствие!
-
Много мъдро,интересно и истинско!!!
Поздравления и пиши!!! -
Много хубаво си разказала тези случки от живота си. Морче, аз ти вярвам
напълно и знам че се случват такива неща, колкото и да ни е трудно да ги анализираме.Убедена съм и във прераждането, тъй като съм имала случки и то често, като твоята във Сандански! ТИ умееш да разказваш добре и не може човек да не ти повярва че е истина това което си написала.
Поздравления за интересната тема! Благодаря! -
Казват, че животът никога не свършва, а просто
преминаваме от едно измерение в друго, дали
наистина е така и дали ако е така, имаме право
понякога да се върнем в измерението, което сме
напуснали... Това е въпрос с повишена трудност
и отговор няма... Засега...
Много ми хареса разказа ти, Марги!
Умееш да разказваш талантливо и да се докосваш до сърцата
на читателите! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
-
Помня някой от нещата, отделно съм преживявал други за някой от които съм ти разказвал (можеше да споменеш онова за пинцетите дето паднаха от стола)... Светът около нас е пълен с много... неща, а ние имаме сетива само за допир, светлина, звук, вкус, аромат, температура, болка и други (или май изброих всички). Е, има и някой хора които са устроени така че получават и извенсетивна информация ("въртят ме кокалите, значи утре ще вали", и някой по-... шантави примери) но са малко. Всичко е много сложно, необяснимо. Мисля че дори и човек да не е преживявал нищо "паранормално" няма право да налага своето мнение че това са глупости - това издава тесногръдство и интелектуално ограничение. Лично аз съм склонен да вявам във всичко което науката не е отрекла окончателно (макар че и нейния чук не бие на едно място, поне що се отнася за дълги периоди от време). Поздрави за разказа, отдавна ми се искаше да прочета нещо такова в сайта.
-
Поздравления за смелоста да пишеш по тази тема. Харесах!!!
-
Да се радваш на живота и да взимаш с пълни шепи от него е най-доброто, което можеш да направиш.Но не обръщайте гръб на тези "странни" явления. В този живот няма нищо случайно.Хората идват на този свят за да постигнат прогрес на духа, тези проявления на финния свят теглят към по-висше познание.
След смъртта духа напуска материалната си обвивка, задържаща го на този свят.Той се издига на едно по-више, финно ниво.Духът продължава да обитава материята, но е невидим за обикновенните хора, тъй като техните енергийни вибраций са твърде слаби и не могат да доловят финната материя.
Доста често се случва обаче, душата да не осъзнава,че е напуснала материалният свят и да се опитва да напомня за себе си на близките си.
Във връзка със случая в Сандански:
В повечето случаи,духът се реинкарнира в страна близа до тази, която е обитавал през миналия си живот, възможно е да бъде дори същата.Този случай може да бъде приет като спомен от минал живот, тъй като енергийно ние все още сме свързани с местата, на които сме пребивавали.
Но може да става въпрос и за дежа-вю.
Възможностите са безбройни.
Всичко това, което си преживяла е много ценен опит.Можеш да потърсиш литература с такава насоченост, която ще ти помогне да направиш изводите си и би ти помогнала да намериш отговорите, които са ти нужни.
Успех. -
Не отричам паранормалните явления, но просто не ми се е случвало да преживея подобно нещо... Поздрав!
-
Здравей сестричке-звездичке, постоянно живея в този свят, той съществува колко и да го отричат хората. Благодаря ти.
-
И аз благодаря, Марги!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
За мен не са паранормални... а са си съвсем нормални... като се позамисли човек...
все пак не са НЕнормални, а ПАРАнормални... има шанс за всички да станат съвсем нормални.
Хубавото е, че след такива неща се замисляме за смисъла на живота, а той според мен е да се научим да бъдем по-любящи същества
Затова - да правим добро, да обичаме и да го показваме това обичане, да изчистим душите си от негативизъм...
И...
"Достатъчно е сутрин да се събуждаме с усмивка, денят да е прекрасен, да раздаваме от себе си много обич и топлина. Просто да сме щастливи, да се стремим към красивото в живота, защото той ни е дар от Бога."
!!!!!!!
ЕТО, ТОВА Е!!!
Прегръдка за теб!!!