Парижките потайности-3 част или Булонският лес

12 sept 2007, 9:13

Парижките потайности-3 част или Булонският лес

Prosa

4948 0 0

17 мин за четене

Булонският лес беше най-старият градски парк в Европа. Знатни дами и придворни от дома на френските крале са се разхождали из обсипаните с разноцветен чакъл алеи и са шепнели нежни слова. Докато благородниците са се натискали из тъмните ъгли на Булонския лес, френските селяни са издъхвали от недояждане и непосилен труд. Много крале са организирали ловни турнири и са преследвали дивеча под възхитителните погледи на своите фаворитки. Докато един ден чашата на недоволството преляла и народът казал: "Дайте ни хляб, а не пиршества!" И взел да избива хората със синя кръв. Да, каквото посееш, такова ще пожънеш! Сбъднало се предсказанието на граф Калисто и Мария Антоанета и кралят били заловени и обезглавени. Трагичната му участ последвали много благородници...
Един маркиз и приятелката му - баронеса Конти, се опитали да намерят убежище сред гъстите гори, но тълпата ги открила и незабавно ги изпратила на гилотината. Тази част от гората, където благородниците бяха влачени от тълпата и където сълзите им бяха попили в земята, преди да бъдат обезглавени, по-късно беше наречена "Сълзите на Маркизата".
В южната част на гората имаше едно вековно дърво.
Легендата разказваше, че Жана д`Арк е почивала под сенките му, по време на нейния престой в Париж. Някои дори се кълняха, че по време на окупацията на Франция от нацистите, са виждали блуждаещ дух да обикаля из Булонския лес. Духът бил бледо момиче, облечено в рицарски доспехи. В дясната си ръка то държало знамето с герба на Франция, а в лявата-поводите на призрачния си кон. Винаги, когато майката-Родина беше в беда, призракът на Жана д`Арк се появяваше, за да поведе нейните чеда на смъртен бой с нашествениците...
Днес Булонският лес беше загубил своето очарование и се беше превърнал в долнопробен вертеп. Проститутки, травестити и наркомани бяха обичайните му гости. Понякога френската полиция вдигаше ръце и ги оставяше на мира. Друг път автобуси с командоси и коли с униформени полицаи обсаждаха Булонския лес и започваха да арестуват отрепките на обществото. Това обаче се случваше веднъж на година-две, когато недоволството на интелигенцията ставаше нетърпимо или беше няколко месеца преди избори. На другата вечер след хайката проститутките и наркоманите се връщаха и всичко си продължаваше, както преди, сякаш нищо не се беше променило. В някои части на гората, привърженици на истинските наслади, организираха кучешки боеве. Булдози, териери, немски овчарки-кучета от всякаква порода, се срещаха в смъртоносен бой, чийто изход беше често фатален за едното от бедните животни.
Особена популярност бяха придобили петльовите боеве. Малки декоративни петлета от прочутата испанска порода се биеха безмилостно помежду си, дерейки се с острите си шипове, или се кълвяха, докато във въздуха се разхвърчаваше перушина. Понякога намазваха ноктите на бореца със смъртоносна отрова и дори леко одраскване беше достатъчно да повали врага му. Някои хора се прибираха вкъщи с дебели пачки, а мнозинството с празни портфейли и зяпнали усти.
Булонският лес беше като "малък град в града", той беше сърцето на Париж. Без него столицата не можеше да диша дори и минута!...
Тук проститутките продаваха телата си, травеститите се усмихваха на разхождащите се из парка младежи, наркотърговците въртяха своя черен бизнес, продавайки всичко - като започнеш от марихуана и хашиш и свършиш с хероин, кокаин и други халюцигенни и синтетични дроги, и сънотворни таблетки, и какви ли не още гадости.
Тук беше и прочутата Алея на Педерастите, където френските господа с извратен сексуален вкус , си подбираха млади момчета по свой вкус.
Вива Франс, вива ла либерта!
"О, времена, о, нрави!"- щеше да възкликне гражданинът на древния Рим, ако видеше френската столица.
А Рим в древността минаваше за най-развратния град, биейки по точки дори библейските Содом и Гомора...
- Аз ще отскоча до Алеята на Проститутките - рече Борето и се облиза. - Искам да разгледам нощните пеперудки! Нали знаеш, че си падам по тях!
- О, да! - усмихна се иронично Дани. - Как мога да забравя?! -той посочи рамото си, където още го болеше не напълно заздравялата рана.
- Ще се върна преди боя!- обеща Борето и махна с ръка.
- Върви по дяволите! - изруга Дани. - Като видиш жена и краката ти се разтреперват! Ти не беше такъв в армията!
- Защото нямах избор! Тук жените да ги ринеш с лопата, не като в армията.
Югото се сети, когато бяха напипали някаква циганка и целият взвод я прекара. После цяла седмица подскачаха, защото бяха напипали срамни въшки. Само Борето се смееше, защото беше стоял настрана...
- Изчезвай! По-добре не ми се мяркай пред очите!
- Както искаш! - почеса се по главата Борето и се отдалечи. - Ще се видим довечера. И не забравяй да предадеш на Бай Хуи специални поздрави от мен!
Кумчо Вълчо беше застанал тактично отстрани и буташе с върха на обувката си едно мравешко гнездо. Долу кипеше усилена работа. За разлика от хората, които си пропиляваха времето в безцелни занимания и спорове, в мравешкото царство всички работеха, пренасяха зърно, семена умрели бръмбари, буболечки и червеи. В мравешкото царство нямаше бедни и богати, бездомни и просяци, мравки на социални помощи и криминални. Това беше идеалното класово общество, за което си мечтаеха брадатковците Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
Всъщност малката тайна Маркс беше, че една вечер се беше натряскал като казак и усъмна на сутринта в близката горичка. Собственикът на кръчмата не си беше поплюл на ръцете и го беше хванал за брадата, изхвърляйки го на улицата. Как Маркс се беше довлякъл до близката горичка -беше останало загадка, но това нямаше значение. Главата го цепеше така жестоко от тежката немска бира - американците не бяха измислили своята"Будвайзер", която беше чиста пикня, - и той се облегна на едно дърво. Неочаквано нещо го захапа силно по гърба. Той се огледа и видя, че беше застанал на пътя на усърдно работеща мравешка колония.
Маркс изтрезня на секундата и си изтупа задника, където разлютените мравешки воини се опитваха да го защипят. Той седна на няколко крачки отстрани и започна да наблюдава мравешката колония. "Какво идеално общество!" - се удиви брадаткото и в главата му се зароди идея за най-великата книга в историята на човечеството - по думите на комунистите -"Капиталът". Когато вдъхновението му прекъсваше и се чудеше какво да напише, Маркс се изправяше на същото място в гората и започваше да наблюдава работата на мравките.
Така се беше родил великият "Капитал", чиято тайна щеше да остане скрита във вековете, ако не беше Кумчо Вълчо. Безбройните подърпвания от пазителя на реда Малечко Палечко и не по-малкото удари с камшичето от комсомолския секретар, не се бяха оказали напразни... Един век по-късно последователите на брадаткото щяха да се опитат да пренесат мравешкия опит в човешкото общество.
Колко това щеше да помогне на развитието на човечеството, това щеше да покаже бъдещето!
А колкото до тебе, драги читателю, да не си посмял да разкажеш на някого за това! Нека това си остане малка тайна между нас двамата!
- Не харесвам хората, с които твоят приятел се събира! - каза Кумчо Вълчо. Един от тях беше Свети Петър, един от най-добрите касоразбивачи в Югославия. Наричаха го така, защото подобно на Свети Петър, райския кключар, можеше да отключи която и да било каса, сейф или врата. - Аз може да съм имал криминално минало - продължи Кумчо Вълчо, - но тук дори и не съм мислил за чуждото! Откакто съм във Франция, никога не съм имал неприятности с полицията!
- Ти мислиш, че замислят някакъв удар със свети Петър?
- Аз съм от стара коза яре и всичко надушвам! Имам свои хора, които ми доложиха, че двамата обикаляли сръбски и хърватски кръчми и очите им шарели в касите. Може би ще се опитат да оберат някоя! Кажи на твоя приятел да внимава, защото тук не е Югославия! Тук хората имат пистолети и първо стрелят, после задават въпроси!
- О, да, аз вече пострадах веднъж заради него! - Югото разказа на Кумчо Вълчо за приключението им в Сен Дени.
- Моля те, нека това остане между нас! Не казвай на никого!
- Ще мълча като мъртвец! Съблечи си якето. Ще ти покажа някой боксов удар. Аз мисля, че с лекота можеш да биеш тоя дръвник Бай Хуи. Той се мисли зо Голямото Доброутро, защото е бил 20 години в армията и всички са му козирували и са викали: "Тъй вярно, др. Старшина!" Ето откъде идва неговото голямо самочувствие.
- Ти си добър психолог! - удиви се Югото. - За теб хората са като разтворена книга.
- Медитация, братле. Медитация и Кундулини. След толкова години в затвора, където се срещаш с какви ли не образи, ставаш по-умен от професор психолог. Достатъчно е да видиш някой човек как постъпва, какво говори и след наколко минути той ще ти бъде като стара любовница - преди да си отвори устата, знаеш какво ще каже! Бай Хуи е старшина от армията, а всички старшини са един тип: тъпи каго галош! Защо? Защото са старшини! Ако бяха по-умни, щяха да станат лейтенанти! На бас се ловя, че Бай Хуи не може да чете! Добре - махна с ръка Кумчо Вълчо. - Гард!
Югото сви юмруците си и ги постави пред лицето си.
- Грешна стойка, Дани - поправи го Кумчо Вълчо и му извъртя ръцете. - Ето така! С коя ръка се биеш? С дясната?
- Да. Как позна?
- Повечето хора са десняци. Един бегъл поглед ми е достатъчен да разбера, че използваш повече дясната си ръка от лявата. Сега вдигни повече левия си юмрук! Ето така. - Кумчо Вълчо застана до него. - Гледай ме! Опитай се да реагираш, сякаш си огледалният ми образ! Блок, удар... наведи малко главата си, но не се прегърбвай... така е по-добре... Сега се опитай да направиш кроше... без сила... просто трябва да оттренираш правилно движението... бавно и плавно като газела... който ти каже, че в бокса няма красота, да яде трева, Дани.
Югославянинът направи серия от прави удари или крошета, както ги наричаха в бокса.
- Добре. Сега ще ти покажа ъперкът или удар под брадичката. Ето така!
Кумчо Вълчо размаха свирепо и юмрукът му разкъса възддуха. Ако имаше действително противник, със сигурност би паднал с разбити зъби!
- Ъперкътът е коварен удар, Дани. Пази се! Ако противникът ти те изненада и те халоса под брадичката, ще си береш неприятности.
Югото оттренира няколко ъперкъта.
- Отлично! А сега ще се опитаме да направим серия. Блок, прав, прав, ъперкът! Блок, прав, прав, ъперкът!
- Започна да ми харесва! - усмихна се Дани. Той схващаше бързо и направи серията задоволително добре за начинаещ боксьор. - Защо не се срещнахме по-рано?! Сега щях да се бия като тебе!
-Ще ти разкажа една весела случка. Спомням си когато бях малък, аз имах един приятел на име Костадин. Всички деца в училището му викаха Косе Босе. Той беше голям закачалко и другите деца често го биеха. Един ден се прибирах от училище вкъщи, когато видях едно момче да тича с невероятно голяма бързина надолу по улицата. Когато се приближи към мен, аз останах изненадан да видя Косе Босе.
- Косе Босе - му казах, - защо тичаш като заек?! Да не би пак да си сгазил лука?!
Малкият немирник изобщо не спря. Той само махна с ръка и извика тичешком:
-Остави се, Кумчо Вълчо, голямо бягане падна. Опитвам се да спра две момчета да се бият.
Аз знаех, че обикновено той беше причината да започне някой бой. Затова аз се изсмях и казах:
-Откога пакостници като теб започнаха да разтървават другите?! И кои са тези две момчета, които искат да се бият?!
Косе Босе не отговори, защото от ъгъла изскочи Сливата Наско. Той беше биячът на училището и всички деца се страхуваха от него.
- Само да те пипна, Косе Босе! Ще ти оскубя перушината! - закани се Наско Сливата и размаха юмруци.
Косе Босе продължи да тича надолу по улицата и се скри от погледа ми. Двете момчета, които той искаше да разтърве, бяха Наско Сливата и самия него! Горкото Косе Босе! Той винаги отнасяше боя! Затова, ако не искаш да те бият, стой си мирен! Нали знаеш поговорката: "Ако би мирно седяло, не би чудо видяло!" Сега да се поупражняваме още малко. Гледал ли си боксови мачове по телевизията?
- Да. Защо?
- Не си ли забелязал, че понякога единият боксьор удря другия в ребрата? Знаеш ли защо го прави?
-Не. Нямам представа.
-За да му изкара въздуха. Колкото повече го бие в бъбреците, толкова повече противникът му остава без въздух и започва да се задъхва като риба на сухо. Той става тромав като мечка и... после не е трудно да го умериш в брадичката!
Кумчо Вълчо му показа как се нанася удар в бъбреците.
- Бий безжалостно своя противник в бъбреците. Удар, после отскачаш назад и танцуваш около него като балерина. Много е важно да се движиш! За противникът ти ще бъде много по-трудно да те халоса в мутрата, ако танцуваш около него, отколкото ако стоиш на едно място. Отпусни се... Така... Сега си представи, че си балерина и танцуваш "Лебедово езеро"... Движи се спокойно, без напрежение... Браво, схващаш отлично... Ако не боксьор, то поне балерина ще станеш... Хайде да направим малък спаринг!
Кумчо Вълчо застана срещу него с отворен гард. Беше рядка боксова стойка. Югото замахна и се опита да го халоса в носа, но противникът му го парира ловко с ръка. В следващия миг юмрукът му се зякова под брадичката на Югото.
- Виждаш ли каква съдбоносна грешка направи?! Когато атакуваш, извади рамото си напред, така че да закриваш, колкото може повече от лицето си. Второ, когато се боксираш, постарай се да не гледаш неприятеля си в ръцете, а в лицето. И трето: помниш ли какво ти казах за краката? Не стой на едно място като пън, а танцувай през цялото време! Хайде да опитаме отново!...
Югото продължи своите боксови уроци, докато се стъмни. Фотоклетките запалиха автоматично уличното осветление и стълбовете светнаха.
- Ах, колко е красиво! - възкликно Югото. - Виж, също като малки луни!
Десетки стълбове бяха разпръснати из парка и отдалеч блещукащата им светлина наподобяваше малки звезди в красивото нощно небе.
- До срещата има още около половин час. Време е да се сгреем и да си починеш. Най-важното е да се отпуснеш! Представи си, че си огромно черно езеро и подухва ветрец. Повърхността му се набраздява от леки вълнички. Усещаш как гневът ти постепенно те напуска. Вълничките изчезват и повърхността на езерото е гладка като тепсия... Виждал съм много добри боксьори да загубват срещите си, защото... изпускат нервите си. Хайде да се разходим. Не мисли за боя... Отпусни се...
- Готов ли си, Дани? - попита Борето, който изскочи като дух отнякъде.
До него беше Свети Петър.
- Колко проститутки опипа? - запита го Югото и се намръщи, когато видя друтаря му.
- Имаше страхотни гаджета! Особено една червенокоса! Като огън беше! Ама цици, братле - ще ти изтечат лигите, ако ги видиш! Охо, Бай Хуи пристига! Честно да ти кажа, изненадан съм. Аз мислех, че няма да дойде.
- Добър вечер! - поздрави Бай Хуи.
С него бяха "двете стари кучета", които Кумчо Вълчо беше потупал по гърбината в кафенето на Националната библиотека. В гласа на Бай Хуи можеше да се долови нервност.
-Спокойно, Бай Хуи! - преряза го Кумчо Вълчо. - Първо да опишем правилата на боя! Може да си нанасяте само удари с голи ръце. Ако видя в ръцете на някой нож или какъвто и да е остър предмет, ще му счупя кокалите! Второ: удари под кръста са забранени. Аз лично ще следя дали някой не играе мръсно. Трето: времето е неограничено - печели този, който последен остане на крака. И пак ви предупреждавам - искам честен бой. Ако някой се опита да играе курвашката, ще му извия врата като на пиле! Ясно ли е?
Бай Хуи измърмори нещо под носа си:
-Да започваме...
-Гард! - извика Кумчо Вълчо и тълпата заобиколи боксьорите. - Боооой!
Едва беше извикал бой и юмрукът на Бай Хуи се заби като ковашки чук в лицето на Югото. Той залитна и падна назад по гръб. Тълпата изрева от удоволствие и няколко французина, които мнаваха наблизо, се присъединиха любопитни. Началото на зрелището беше многообещаващо.
- На крака! - изрева Кумчо Вълчо и започна да ругае подлия Бай Хуи.
Кавалерски беше да поздравиш противника си преди да започне срещата, а подлецът му с подлец веднага нанесе удар!
- Скачай, бебешко лице! -викаше Кумчо Вълчо. - Скачай, иначе ще обърша земята с теб!
Ако Югото не се изправеше до 30, победител беше Бай Хуи. Макар че в професиналните мачове обикновено брояха до 10, когато боксьорът падаше на земята, в уличните боеве беше половин минута, а понякога дори минута.
- ... 14... 16... 18... - броеше един от югославяните, който беше реферът. На 18 Югото се надигна на лакът и се опита да се изправи. Главата му кънтеше като камбана от коварния удар и всичко му се виждаше двойно.
- ... 23... 24... 25... - чуваше той като в просъница гласа на съдията.
На 28 Югото се изправи, олюлявайки се, но явно беше, че няма да може да продължи боя.
- Движи се! Танцувай с краката! - изрева Кумчо Вълчо.
Дани се залюля тромаво като мечка и публиката избухна в дълбок смях.
- Казах ти да танцуваш като балерина, а не като мечка! -добави отново Кумчо Вълчо и всички се разсмяха. - Стегни се в кръста, момче! Можеш да го биеш! Вярвам в теб!
Старшината се приближи решително към Югото. Той беше решил да приключи с Дани, веднъж и завинаги, преди да е дошъл в пълно съзнание.
- Кучеее!- изрева той и юмрукът му се стовари в гърдите на Югото. Някои от тълпата извикаха уплашено - младежът полетя като мъртъв във въздуха и главата му тежко удари земята. Срещата беше приключила.
- Следващия път си мери думите, защото ще те... убия! - Бай Хуи изтупа ръцете си победоносно и кимна на своите другари. - Да вървим!
- Стоооой! - яростният вик на Кумчо Вълчо го закова на място. - Ти няма да напуснеш това място, ако не обещаеш да дойдеш тук следващата неделя, по същото време! Искам да дадеш шанс на Дани за реванш!
Борето беше коленичил до приятеля си и се опитваше да го свести.
Югото го гледаше с помътнели очи и изхърка тежко, сякаш умираше...
- Какво ще стане, ако откажа да дойда?! - запита Бай Хуан.
- Моли се да бъдеш тук в уречения час, иначе!... - Кумчо Вълчо му показа с недвусмислен жест какво ще прави с него, ако не се появи.
- Аз ще бъда тук! - рече твърдо Бай Хуи и стисна челюстите си така силно, че зъбите му изскърцаха. - Само се моли приятелчето ти да бъде живо след срещата! Защото следващия път ще го убия!
В погледа му се четеше ледена решителност.
И този път никой няма да го спаси! Дори и ти!
Кумчо Вълчо изпсува и, ако не бяха няколкото югославяни да го задържат, може би това щеше да бъде краят на Бай Хуи, а не на Югото.
Той и приятелите му - "двете стари кучета" потънаха в тълпата и се изгубиха в мрака.
Полицииииия! - извика някой. - Идва насам!
Двама полицаи бяха забелязали тълпата и това беше привлякло вниманието им. Дали това не беше най-новата страст на парижани - забраненият кокоши бой?! Единият полицай извади радиостанцията и поиска подкрепления.
- По-бързо! - Кумчо Вълчо метна Дани през рамо. - Насам!
Той се затича по една малка пътечка между дърветата. Кумчо Вълчо познаваше Булонския лес като пръстите на ръцете си...
Когато полицията най-после дойде, единственото, което намери, бе полупразна бутилка вино.
- Някои пияни са се сбили! - приключи следствието дежурният лейтенант и побърза да се измъкне. В 9 часа започваше полуфиналният мач между Пари Сен Жермен и Вердер Бремен. В първия мач немците бяха победили 3 : 0 и на французите им трябваше много късмет и голове...
- Как си, Дани? - попита Кумчо Вълчо, плискайки лицето му с хладна вода. Под лявото му око се беше появила голяма синя ивица.
- Къде съм? - попита с отпаднал глас Югото и се опита да се надигне. - Не мога да почувствам главата си!
- Кой съм аз? - попита го Кумчо Вълчо и се наведе към него. -Можеш ли да ме познаеш? Ела на себе си, Дани, дявол да те вземе! Бъди мъж!
Югото завъртя главата си леко настрани и полуотвори очите си.
- Кумчо Вълчо... какво стана... загубих...
- Не говори! - прекъсна го престъпникът. - Изпий това и ще се
почувстваш по-добре!
Кумчо Вълчо го надигна и почти насила изля горчивото лекарство в
устата му. Дани се задави и взе да плюе.
- Каква... е тази гадост?
- Как е носът ти?
Дани опипа лицето си.
- Мисля, че е счупен!
- Отвори устата си, за да ти прегледам зъбите! От втория удар ти изтрака чейнето и може да ти е счупил някой зъб!
Дани послушно отвори уста.
- Късметлия си... нямаш нищо счупено...
- Моля те, намери лед... главата ми ще се пръсне...
Югото притвори очи и отново припадна.
- Да извикаме ли Бърза помощ? - почеса се по главата Борето. - Стани, дявол да те вземе, не стой като пън!
- Не виждаш ли, че е в безсъзнание? Помогни ми да го пренесем до метрото.
Югото отново изстена и потъна в празнотата на мрака...

Парижките потайности-3 част или Булонският лес

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas