I част
Симеон се наведе и духна в пепелта. Облаче сивкав прах се вдигна и го накара да притвори очи. Леко се закашля от подразнилите небцето малки частици, ноздрите му вдишаха дълбоко и последва силна кихавица, която пречисти мислите, усмихна сърцето му и събуди спомен…
***
– Симо-о-о! Баничката е готова. Идвай да хапнеш веднага!
– Идвам, бабо.
Симеон хвърли дългия маркуч и той се заизвива като змия по плочника, пръскайки студени струйки вода. Босото момче притича до чешмата на двора и спря водата. Прецапа през малките локвички и с два бързи подскока изкачи стъпалата и влетя в салончето на малката селска къща.
– Стой! – баба Сия го спря на вратата на стаята – Къде така? А тия кални крака?
– Ей, бе бабо, после нали пак ще изляза. А и баницата ще изстине. Нали не обичаш да ям студена баница?
– Тарикат такъв! Я веднага ела тук на стъпалата да ти полея с едно човенче. В къщи с тези кални крака няма влезеш. Сякаш си ходил на къ̀ра. Дядо ти се връщаше по-чист като ходеше да храни кокошките. ...