29 mar 2020, 23:12  

Перфектното убийство 

  Prosa » Relatos
667 4 22
20 мин за четене

       Мина дремеше в спалнята, нейният първи дом от сума ти време насам.

       - Мамо, след малко тръгвам, баба ме чака пред супера да ѝ помогна с покупките. Дядо пак се е отплеснал в ателието и не си вдигал телефона. Оставям ти и и сок, и вода, и лекарствата са на шкафчето.

        Дъщеря ѝ както винаги влетя като ураган, изстреля набързо думите, приближи се до леглото, наведе се ѝ я целуна.

        В моменти на депресия, следствие на дългото залежаване, Мина се чувстваше виновна, че младото момиче, вместо да излиза със съученичките, все беше около нея. Опитваше се да се държи като че ли нищо ѝ няма, но не се получаваше. Болките в цялото тяло и отпадналостта, които я прихващаха все по-често, надделяваха. Фибромиалгия било. Някаква нова болест. Замаяността я измъчваше най-много.

         Малко след като Гергана излезе, мъжът ѝ се прибра. Започна обичайното ходене от стая в стая, загрижените му въпроси как е и какво е правила, като че за първи път я заварваше посред бял ден в спалнята. Хлопане на врати и вратички по шкафовете и хладилника. безконечните му разговори по телефона. Телевизорът в хола работеше и Мина не разбираше нищо от разговорите му, само чуваше как повишаваше тон или изведнъж замлъкваше и започваше отново, като пак му звъняха.

         - Мила, а Гери няма ли я? - влезе отново при Мина с чаша сок.

         - Имам и сок, и вода. Няма я, отиде при нашите. Утре обещала на баба си да се разходят в някой мол. а татко вечерта щял да я води на изложба, знаеш го.

         - Миличка - отново влезе в спалнята след малко Пламен - обадиха ми се от Варна, утре много рано трябва да съм там заради обекта и Акт 16. Ще тръгна след малко и там ще спя, за да не пътувам късно през нощта. Да ти донеса ли и нещо за ядене?

         - Не, скъпи, ще се оправя сама. Ако има нещо, ще звъня у нашите. Лек път, и не ме мисли! - опита се да се усмихне Мина.

         Пламен се приближи до леглото, наведе се да я целуне за довиждане. Телефонът му отново зазвъня, той го отвори излизайки, след малко се чу силно захлопване на външната врата.

         Вечерта, сутринта, имаше чувството, че са минали като сън, размазан сън. Мина лежеше в бяла стая в бяло легло, а Гергана силно стискаше ръката ѝ.

        - Майко, Пламен къде е? Нали този уикенд трябваше да  е у дома, за това отидох снощи при баба и дядо, не помниш ли? - гласът на Гери малко по малко я връщаше в реалността.
        - Да, но снощи изведнъж реши да тръгва за Варна, сутринта трябвало да е много рано там. Знаеш как е с неговата работа.
        - Не знам. Знам, че ако беше се случило по-лошо, кога щяхме да разберем и да дойдем? Баба и дядо чакат в коридора. Баба му е звъняла, изключен телефон.
       - Ох, маме, стига и ти. Какво е виновен той, че паднах.
       - Госпожо Стефанова, не се налага операция на глезена, но ще трябва да повторим кръвните изследвания. Заварили са Ви замаяна. Казали сте, че дори обезболяващи не сте вземали от сутринта, Може и от шока да е, но искаме да сме сигурни. Ще останете тука и през нощта за наблюдение. А, и утре сутринта дайте урина, оставям Ви чашката на перваза до Вас. И проходилка за всеки случай ще Ви донесем след малко.
       - Извинявайте, аз тръгвам - Гери стана от леглото и тръгна към вратата.
       - Кажете на баба ви и дядо ви, че може да влязат.

       - Добре... И, майко, Джери е по-добре. Не е вече на система, следобед ще ида да го прибера от ветеринаря.       

       На другия ден Мина с помощта на баща си и Гери и чифт патерици се мъчеше да измине разстоянието от улицата до входната врата. Джери весело я посрещна на двора с наперена опашка и побърза да потрие муцуна в краката ѝ.

       - Олеле, като че ли цяла вечност не съм била на двора!

       - Дъще, подскачай, стълбите - подтикна я баща ѝ - май ще трябва да ти намерим количка.

       - Тате, ще се оправя и с патериците, не се тревожи за мен!

       Най-накрая стигнаха до дивана. Мина полегна, и десния крак, а Гергана побърза да подпъхне възглавница под него.

       - С Пламен свързахте ли се?

       - Да, звънна като чакахме колата на входа. Каза, че утре сутринта има отговорна работа по Акт 16 на сградата и до вечерта мисли да се прибере в София. Щял да ти звънне тази вечер.

       На другия ден Гергана отиде до училището да говори с класната и скоро се върна.

       - Мамо, купих ти лекарствата, всичко е тука. Ти как си, как спа?

       - По-добре от всякога като изключим крака. До оня ден нямах проблем с него, а бях като парцал. Сега се чувствам толкова добре, а не мога да ходя. Все нещо има. Опитвам се да се движа с канадките, задобрявам. Оправих се и в банята, и в спалнята.

       Гери се захвана да приготви обяда. Баба ѝ още вчера беше наготвила и за тях.

       Точно когато привършваха и Гери раздигаше, се позвъни на  външния звънец..

       - Изчакайте, идвам, че кучето не е вързано - на тротоара пред пътната врата стояха двама мъже.

       - Мамо, отивам да ги доведа. Застрахователят и полицаят идват за подробности.

       - Застраховател? Полицай? Защо? Какво става?

       Още си говореше сама, когато двамата мъже влязоха и се разположиха от другата страна на масата срещу мина.

       След разменените любезности единият мъж, който се представи за застраховател, извади от чантата си оранжева папка и започна да я разгръща страница по страница.

       - Не знаех, че имам застраховка.

       - Имате две, госпожо Стефанова. Преди година мъжът Ви е направил и "Застраховка живот", и "Инцидент у дома".

       - Така ли? Наистина не знаех. А какъв е проблемът?

       - Проблемът е, че и първата съпруга на Пламен Стефанов е претърпяла подобен инцидент преди 9 години. С тази разлика, че падането ѝ в банята е било фатално, ударила си е главата в ръба на ваната, Било е много мокро и хлъзгаво и не е могла да стане. И тя е била сама у дома. Страдала е от бъбречна недостатъчност, прекарвала е повечето време в леглото, както и вие между впрочем. За това се обадихме от компанията в Районното и разговаряхме с полицая, който е бил тука с медиците от 112 и е разговарял с Вас в болницата.

       - Да, но аз не съм прикована към леглото, не знам какво ми е. На периоди съм, има дни, в които се чувствам нормално.

       - Оставям Ви екземпляр от застраховките и тръгвам. Ние ще се свържем с полицията за информация. Благодаря Ви и извинете за безпокойството.

       - Моля Ви, приготвих кафе за всички ви, не бързайте!

       - Благодаря, с удоволствие, млада госпожице, изпивам го на крак и ви оставям с разследващия.

        Гери изпрати застрахователя до пътната врата и се заигра с Джери на двора. Когато влезе, майка ѝ и следовател Глушков, както се представи цивилният полицай, разговаряха доста оживено.

        - Гергана, интересува ме с кучето какво е станало тези дни, майка Ви каза, че е било във ветеринарната лечебница?

        - Ами... беше легнал с изпънати крака и отметната глава на двора, виках го, не помръдваше. дори не залая. Обадих се на доктора и той каза веднага да го заведа при него. Занесох го в един сак, не можеше и да ходи. Докторът каза, че приличало на отравяне, имал ниста... нещо какво беше, въртял много бързо очните ябълки, и  го сложи на система. Вчера го доведох, сам видяхте, че му няма нищо. Докторът каза, че е изпратил кръв в лабораторията заедно с урина и днес следобед резултатите ще бъдат готови. Ето визитката му, ако Ви трябва.

         - Благодаря. Г-жо Стефанова, благодаря за отделеното време, ще ви се обадя тези дни, ако има нещо ново. както и за застраховките. 

         След като изпрати и него, Гери завари майка си да превърта каналите на телевизията.

         - Мамо, нещо за пиене?

         - Само нещо за болката, и огладнях пак. Всичко ям! - засмя се Мина.

         - Яж, че утре съм на училище, няма кой да ти принася - намигна Гери.

         - Мамина отмяна, какво щях да правя без теб. Ела да ме целунеш!

         Цял следобед Мина се разхождаше по каналите на телевизиите, обичайната за нея следобедна дрямка не се обади.

         Вечерта Пламен се прибра с букет фрезии, а баща ѝ дойде да докара подходилка или проходилка, както ѝ казваха повечето хора. Внесе я в хола, но като видя Пламен, дори не  седна, побърза да се измъкне.

         - Мине, утре кака ти ще мине преди обед да ти помогне, нещо да поръчаш за пазаруване?

         - Не се сещам, тате, поздрави ги!

         С проходилката определено ѝ беше по-удобно да подскача на един крак, отколкото с патериците.

         Пламен  показа голяма загриженост и огромно съжаление, че не е могъл да дойде веднага. Разпита жена си до най-малката подробност как е паднала. Дума по дума тя повтори казаното пред следователя и застрахователя, как ѝ се е завило свят от топлата вода и е побързала да излезе, но залитнала и се спънала на прага на кабината. Успяла да се хване и потпре отстрани и паднала по-далече, не е усетила да си удря главата, само помнела, че се е смъкнала от адски силна болка в крака. Опитала се е да стигне до телефона, но е било не само мокро, а и доста хлъзгаво или така ѝ се сторило, и с влачене успяла да се замъкне до стаята, звъннала на Гери, А Гери звъннала на 112. Тя дошла преди спешната помощ и я облякла, а те от своя страна като чули за инцидент, дошли и с патрулка.

         Следващите дни Мина се чувстваше добре, пиеше си лекарствата и отново имаше апетит и не спа през деня. Остана на дивана, беше ѝ по-удобно: хем по-близо до банята, хем и до кухнята. В края на седмицата Пламен каза, че никъде няма да ходи, само в събота вечерта ще се събират приятели на карти.

         Проявяваше завидна грижовност и любвеобилност. Мина почти беше забравила за случката, а Гери. когато си беше Пламен у дома, се затваряше в стаята си. Както и по-рано, го избягваше и не говореше с него. Беше голямо момиче и когато преди две  години заживяха заедно и се ожениха, така и не го прие за баща и родител. Понякога, ако майка ѝ го припомняше, че ѝ е съпруг, Гери се сопваше "На мен не ми е никакъв. Един баща в живота ми стига, Колкото толкова."  За нея баща ѝ и дядо ѝ бяха най-добрите мъже на света, и все казваше, че други не ѝ трябват.

        Следващата седмица още в понеделник се обадиха от Районното да призоват Пламен за "доуточняване на детайлите", както се изрази следователят по телефона. Застрахователната компания го изисквала.

        В сряда следователят отново се обади и попита кога може да дойде, да не ходи г-жа Стефанова до Районното. Държеше и Гергана да присъства, защото имал въпроси и към нея, но трябвало да е в присъствието на родител.

        И така, в четвъртък следобед той дойде с още един колега.

        Говореше само той, а колегата му извади лаптоп пред себе си и  записваше.

        - Поразровихме се отново в случая "Стефанова 1" от преди девет години. От бъбречната недостатъчност, от която е боледувала, е била вечно отпаднала и сънлива. Когато е паднала в банята, е била сама от предния ден. Както и Вие. Съпругът ѝ е бил в Бургас по работа. Той се е обадил на брат ѝ да иде до тях да види защо жена му от два часа не си вдига телефоните. Брат ѝ звънял и на вратата, накрая повикал ключар да отворят, а тя лежала бездиханна в банята от около два часа. За това и повече не са се ровили, в смъртния акт е написано "домашен инцидент". Открита е сама, следи за взлом не е имало. И аутопсия не е имало, а Пламен е   имал непоклатимо алиби и е бил твърде далече. Прибрал двете застраховки. Деца не са имали, две години преди това е пометнала и изчаквали.

        Следователят се намести по-удобно на фотьойла. Мина го гледаше учудено, какво ли щеше още да научи, след като и тя има застраховки, за които до оня ден и не подозираше.

        - Гергана, кучето наистина е било отровено, но вероятно само се е отровило. С антифриз. Пламен е пресипвал от тубата в патронче в гаража и неволно е разлял доста, но понеже е бързал, не е почистил. А кучетата и котките го обичат, защото им е сладък, и така то е излочило цялата локва с антифриза. След няколко часа е проявило симптомите, както сте го заварили на двора. Ветеринарят му е взел урина с катетър, имало е проблем с уринирането. За това е пратил кръв и урина в лабораторията, и резултатът е голямо наличие на етиленгликол.

        Двете го слушаха с открит интерес.

        - И във вашата урина открихме същото. Предположихме, че от доста време съпругът Ви ви е тровил, като е сипвал по малко антифриз кога в храна, кога в напитка, за да не се усетите. За това сте била на периоди. Когато е отсъствал по няколко дена, сте се чувствали добре, защото е нямало как да ви сипва. От това е била замаяността и отпадналостта. За радост тази цикличност е забавила процесът и сте в начален стадий на ацидоза и нефротоксикоза. Не бяхме сигурни, докато не открихме следи от антифриз по дрехите му и не открихме патрончето в жабката.

         - Но защо?

         - За пари, госпожо, за пари. От години мъжът ви е зависим от хазарта. Тогава наистина е имал фирма за строителни и ремонтни дейности, и е завлякъл доста клиенти с много големи суми, като получаването на 30-те процента предварителни плащания по договорите са спрели да отиват за материали. Теглил е банков кредит, и него не е можел да изплаща. Бил е преследван и заплашван, до като отчаянието го е подтикнало към крайното - да убие съпругата си и вземе застраховките. Така е загубил и фирмата. И понеже една вечер са го причакали и пребили до смърт, е избягал от София и няколко години се е криел при роднини в различни села в Родопите, лятото е ходел по морето сезонно да заработва каквото намери. Не е бил навън, както се е представил.

         - Когато нещата са се успокоили, се е върнал тука и малко след това сте се срещнали. Вие, от скоро овдовяла, той, необвързан, сам мъж, също вдовец.

         - Да, така е, има строителна фирма, понякога носи и у дома разни папки, проекти, все ходи някъде, все пътува, имали работа със съдружника.

           - И се е стремял да ви държи далече от роднините си и близки и познати, за да не дочуете нещо. Донякъде е истина, но не му е съдружник. Пламен работи за него предимно по проектите, няма фирма. Тази къща се води на двама ви, нали?

         - Да. Родителите ми бяха започнали да я строят, след като продадоха големия апартамент в идеалния център. От ония, с вестибюл и няколко стаи и две бани. Купиха по-малък с по една стая за мен и Гери и за тях, продадохме и гарсониерата, която имах от починалия ми съпруг. Сестра ми нямаше претенции за къщата, а  родителите ми решиха да се запише на мен и Пламен. Така се надяваха, че този път всичко ще е наред с нас и се радваха, че съм намерила мъж, с който искам да живея. А и Пламен бързаше да подпишем. Дори пое изплащането на кредита по къщата.

         - Кредитът не е изплащан от няколко месеца. Бил е притиснат от кредитора и това го е подтикнало отново да повтори старото деяние. След като тогава не е бил разкрит, очаквал е и сега да мине. Замаяност, прилошаване, безсилие, сама у дома. Когато Гери е казала, че отива за събота и неделя при баба си и дядо си, изведнъж е тръгнал за Варна. Преди да излезе, е излял по пода в банята течен сапун. Малко вода и топлата пара е трябвало да довършат намеренията му. Всичко е било умно замислено: да отсъства от дома , за да няма ни най-малко съмнение.

         Започваше да се смрачава, следователят продължаваше да говори. Мина го гледаше право в устата и поглъщаше всяка дума с немигащ поглед. Гергана почервеня от гняв и скочи, викайки:

         - И майка, и Джери! Ще го убия!

         - Още сутринта го арестувахме в офиса на "съдружника" му и е задържан за 72 часа.  Призна и за двата случая. Надявал се е след смъртта Ви да продаде къщата, за да закърпи и тоя път дълговете, заедно със застраховките. А между другото, не е бил във Варна миналият уикенд, бил е в един апартамент в "Сухата река", където са се събирали да играят и залагат. Скрити залози. Въпрос на време е било. Ако миналата седмица планът му не е успял, е щяло да има следващ: я отново в банята, я по стълбите, я кой знае какво щеше да направи извратеният му мозък. Повдигнати са му две обвинения за убийство на първата съпруга и опит за убийство на вас.

        - Говорихме и със застрахователната компания, ще се свържат тези дни с Вас. И да благодарите на ветеринаря и кучето, те ни насочиха към инструмента на опита за убийство, а застрахователната - да се разровим в предишния случай. Направихме справка и с лекуващия Ви лекар, още утре ще дойде медицинско лице да Ви направи интравенозно електролитно вливане на натриев бикарбонат и с  придружаващо лечение докато кракът ви се възстанови, ще бъдете във форма и ще може да започнете отново да ходите нормално на работа.

         Мина никога не си бе и помисляла, че животът така ще я зашлеви. Връщайки лентата назад, много неща си застанаха на мястото и много ѝ се изясниха.

         Двамата мъже взеха чантите в ръце и се надигнаха почти едновременно.

         - Благодаря ви, Гери ще ви изпрати.

         Довиждане, г-жо Стефанова. Ако има нещо, ще се обадим. Хубава вечер!

         След два дни се обадиха  от полицията да кажат, че Пламен Кънчев Стефанов няма да бъде пуснат под гаранция до делото, тъй като прокурорът е пледирал "Особено опасен сериен убиец". Почти перфектен убиец!

 

29 03 2020

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Перфектно веднъж, перфектно втори път, но на третия вече му затъпявя вниманието и допуска грешки от недоглеждане. Не може вечно да работи с едни и същи методи. Поздравяам те и за медицинските познания, които имаш.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) - 🌹 🥀 🌺 - три за щастие!
  • Хареса ми, Пепи! Много!
  • Благодаря, Ивелине! радвам се да те видя тука!
  • )))
  • 🌹Ангелче - благодаря! 🐥
  • genesis77 (Георги Христов) - радвам се д те видя тука и че ти е харесал. Благодаря!
  • Добре!
  • Ама моля ви се, не копирайте идеите! После за без вина виновна!
  • Разказът ти ми хареса. Прочетох с интерес. Чете се леко и задържа интереса до края. Антифриз и течен сапун - интересни идеи Поздравления!
  • ДИПИ, благодара! 🥀 🌺 🌻

    Емо, има и нещо друго: слабост са ми сложните дълги изречения, съзнавам го и с това се боря. Пипнах и тях тук-там. Както му бях отрязала началото, не се разбираше и Джери какво е само от диалога на майката и дъщерята в болничната стая.
    Сега вече и на мен ми харесва

    Марианке - 💐

    Ирина - отрезвяващо! Благодаря! 🌹
  • Не е зашлевяване от живота. Цялото това стечение на обстоятелства е подарък 🌼

    А иначе, за корекциите и аз съм съгласна.
    Май всички автори ни обзема някаква временна "слепота" и колкото и да препрочитаме нещата си, не можем да видим така, както се вижда отстрани
    Така, чеее за мен е полезно такова мнение, също 👍
  • Интересен разказ, хареса ми. Понякога, по-гадно от човека животно няма!
    Въпрос на вкус, според мене е идеята за напсиване.
  • Мариана, знам че лично ти не би се подразнила много! И за другото си права!
  • Съвсем различен вид е придобил разказът ти! Браво!
    Сега ще има хора, които ще се подразнят, че ти давам "акъл", защото тук в "Откровения", откровените мнения не се толерират.
  • генек (Георги Коновски) - кръжок "Индиянска стъпка без стъпки"
  • Интересно...
    И съвети как... Аба, таковата...
  • 🌷 Марианке, благодаря ти! Твоето мнение винаги ме радва!
    Видя ли и коментара на ИнаКалина?

    И още веднъж да благодаря на мазако! 🍀
  • Mazaco (Емил Боянов) - прав си! Този път реших така да ви въведа в разказа, но без въведение не е никакво въвеждане Прочетох го отново - като отрязан ми стоеше и на мен с това "начало". Редактирах го. Благодаря ти!

    Благодаря и на вас, Дочке и Краси!
  • Какво ли няма в този живот. Моя колежка преди няколко месеца разбра, че има над 300 хиляди заем направен от съпруга й заради хазарт...след 25 години щастлив брак
  • Интересно ми беше да прочета.
  • Пепи, ще си кажа мнението, защото мисля, че не си от ранимите души. Приеми го като мое, чисто аматьорско мнение за разказа ти:
    Сюжетите на твоите разкази са винаги интересни, това съм го забелязал. Тук сюжетът също е интересен, но изпълнението не ми хареса. Например началото много ме изтормози, докато разбера кой какъв е. Началото на разказа ти е пример за това, как не трябва да започва един разказ. Трябва да ни вкараш по някакъв начин в обстановката(къде, кога) но това липсва. Няма действие, няма елемент на изненада, а единствено диалози.
    Сигурно си го написала за половин един час, и си го качила? И аз като напиша нещо, бързам да го кача тук, и чак тогава забелязвам правописните и други грешки. Не бъди като мен! Не бързай да публикуваш текст, без да си го изпипала.
    С най-добри чувства от мен!
Propuestas
: ??:??