Мина дремеше в спалнята, нейният първи дом от сума ти време насам.
- Мамо, след малко тръгвам, баба ме чака пред супера да ѝ помогна с покупките. Дядо пак се е отплеснал в ателието и не си вдигал телефона. Оставям ти и и сок, и вода, и лекарствата са на шкафчето.
Дъщеря ѝ както винаги влетя като ураган, изстреля набързо думите, приближи се до леглото, наведе се ѝ я целуна.
В моменти на депресия, следствие на дългото залежаване, Мина се чувстваше виновна, че младото момиче, вместо да излиза със съученичките, все беше около нея. Опитваше се да се държи като че ли нищо ѝ няма, но не се получаваше. Болките в цялото тяло и отпадналостта, които я прихващаха все по-често, надделяваха. Фибромиалгия било. Някаква нова болест. Замаяността я измъчваше най-много.
Малко след като Гергана излезе, мъжът ѝ се прибра. Започна обичайното ходене от стая в стая, загрижените му въпроси как е и какво е правила, като че за първи път я заварваше посред бял ден в спалнята. Хлопане на врати и вратички по шкафов ...