* * *
Шибан ден, скапана работа. Всичко ми е на карък. К'вото и да започна се скапва, а пък е и една жега! Абе не ти е работа. Друса ме нервата, издишвам тежко и тръгвам да се разходя. Избягвам съзнателно припека на слънцето и се шмугвам в парка. На края на алеята - кафе. Сянка - дебела - фонтан! Викам си, тука ще е! Малко релакс ще ми е от полза. Сядам, поръчвам една студена бира и се отпускам на някакъв също така хладен алуминиев стол. Мода, к'во да прайш, убива малко, ама нейсе. Поне е хладен (обръщам веднага дефекта в ефект, за да го превъзмогна по-лесно.) Водата на шадраванчето шурти, създава някаква измислена романтика. Потта по мене започва да изстива - студената бира влива сякаш кислород във вените и започва да ми се избистря.
Тъкмо паля цигара и някой ме тупа по рамото:
- Кво става - играч?! Как така да слезеш и ти в тая пустош?
- Човек без работа, нали знаеш как е.
- К'во прайш сега - има ли далавера нещо, или?
- Когато има добре, ама като няма... сядаш някъде и пиеш бира!
Пр ...