Обичам да се разхождам привечер, когато слънцето залязва и небето е притъмняло и покрито в розово и лилаво, а облаците сивеят. Преди да вечерям, често отивам да се поразтъпча.
Онзи ден пак излязох до центъра. В неделя тротоарите са пусти и трафикът от коли по улиците намалява. Допуши ми се. Не можех да си купя една-единствена цигара, но ми се пушеше. Предполагам, че ако някога стана пристрастен към нещо, ще досаждам на хората бесрамно за пари, защото дори за толкова "невинно" нещо като за една цигара съм готов да спра някой пушач и да го помоля за цигара. Е, този път не срещнах пушачи, така че си купих пакет. Запалих и седнах на пейка на площада в центъра на града. Загледах се в хората, които минаваха край мен, които не бяха много дори и тук.
Малко по-надолу от мен бе седнал мъж към петдесетте, който настройваше китарата си. Беше идеалична картина - небето розово и лилаво, площадът, обгърнат в наставащия мрак и музикантът, който се подготвяше да свири, като че само за мен.
По едно врем ...