Писък за начало. Първо с нисък, после с повишаващ се печален тон. Кандидати много, подходящи само един.
Ридания навместо припев, повтарящи се след първи, трети и последен стих.
За края тишина, подбудена от хладно изумление.
Главен изпълнител е човекът; основен свирещ инструмент - крехката душа. Музикант е съдбата, а животът - строгият диригент.
Пауза, след което старт отново.
- Колко дълго ще продължава тази песен?
- А колко ще живееш?
Изцъклен поглед, втренчване в праззнотата. Задвижват се частичките в главата.
Аплодисменти за неповторимото представление, на живота единственото произведение...