Дъждът падаше бавно и спокойно. Капките се стичаха по двата големи прозореца на малката къщичка, която не бе боядисана, а червените ѝ тухли, вече остарели, бяха изгубили отдавна своята свежест и цвят. Спокойствие вдъхваше всеки от тихите звуци наоколо. Небето бе мрачно и сиво, но не и градината на къщичката, оградена с най-обикновена телена ограда. Тревата вътре не беше окосена, но все пак имаше прекрасен вид, защото не беше висока и защото имаше неповторимо зелен и чист цвят.
Градината беше голяма. Зад къщичката се намираше схлупена много стара кошара, в която вече имаше само две козички. Пред къщичката имаше две високи дървета – една череша и една слива. Точно по това време цъфтяха и бяха много красиви, но ако човек мине покрай къщичката, не това би привлякло вниманието му, а величествените тъмно-червени божурови храсти, които бяха навсякъде из градината. Цветът им беше толкова красив, толкова омаен… Листата на божурите пък бяха огромни, дръжките здрави и гладки, а пък цветовете им б ...