31 may 2014, 12:01

Петя

  Prosa
683 0 4
2 мин за четене

 Петя влезе в стаята на пръсти, а сърцето ù радостно туптеше – днес Ивелин я покани на среща. От всички момичета в класа избра точно нея. Най-красивият, най-чаровният и остроумният, по когото въздишаха всичките ù приятелки... Май беше сън. Не можеше да повярва на щастието си

- Кое време е, малка уличнице?! Защо чак сега се прибираш?!

Петя примря – баща ù я усети. Стомахът ù се сви на топка.

- Извинявай, татко, няма да се повтори!

- Това и вчера го чух! Я я гледай ти, никаквицата – още няма 17, а тръгнала да хойка! И ти си същата долна кучка като майка си!

 Плесникът беше оглушителен, след което баща ù трясна вратата и продължи да се налива. Петя тихо зарида, а радостно пърхащата ù душа се приземи в купчината бащина обич. От другата стая Юксел Кадриев съобщи за абитуриент, който се самоубил, като скочил от десетия етаж. Не, тя нямаше да бъде слаба! Нямаше да позволи да я пречупи един изкуфял дъртак с плешиво теме и шкембенце, който по злощастно стечение ù беше родител. Съблече се и се пъхна под завивките. Вратата отново се отвори с трясък:

- Ела при мен!

 Тя се сви като коте и цялата настръхна. Този път в погледа на баща ù имаше нещо друго... което не успя да определи.

- Не ме карай да чакам! Казах, ела при мен.

- Идвам, само да се облека.

- Не казах да се облечеш, а да дойдеш – крясъкът смрази кръвта ù. Тя покорно стана и отиде в другата стая, където 40-ватовата крушка хвърляше загадъчни сенки по ъглите. Беше сама, гола и се чувстваше отвратително. Изведнъж разбра:

- Днес приемам само извинения в натура – профъфли противният глас, а миризмата на немити зъби замалко не я накара да повърне. Светът се въртеше около нея и викаше с всички сили: „Нееее!!!“, но Петя само стоеше и не вярваше, че това се случва.

- Татко...

 Мъжът се нахвърли като диво животно върху нея и извърши неща, които никоя жена не би искала да си спомня. След това ù заповяда да се прибира в стаята си, а ако каже някому и думица...

 Тя седеше на балкона и си мислеше за онзи абитуриент, за който беше чула по новините. Дали го беше направил заради нещастна любов, или просто му беше омръзнал животът?

 Реши да го попита лично.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези двадесет и седем години не спестиха на България нито една гадост от широкия свят. Виж хубавите неща на света си ги спестихме, а те - хората на света не ни ги и предлагаха особенно. Светът е длъжник на изстрадалата ми малка Родина...
  • Ще помоля Клотилда да си те върне в старото време.
    Не че няма да съм тук в каквато и форма да се явиш, но... те мисля.
    Подаръче -
  • Ами преди ми беше приказно, сега ми е жестоко реално, затова.:-\
  • Ох, бе...
    От приказния свят, в жестоката реалност, толкова си различен тук...
    Шамарът звучно изплющя.

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...