Obra no adecuada para menores de 18 años
Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...”
Интерпретация* на едно яйце от многото…
„А, ако не може да стане, нито едно от двете, би станал неин коляч*!”
Допълнение от едно човешко момиче.
Топло е в полозите. Приятно, но и малко пренаселено. Това да си от люпилото си е доста стресиращо, имайки в предвид, че има още стотици като теб. Светличко е! Нищо пилешко не може да се скрие в цялото това пухесто, скърцащо, овално- черупчесто съществуване. Рано или късно ципата ще бъде пробита и сводът напукан. А после? После стотици писукащи звуци ще се извисят към изпълненият от светлини свят и ще сме щастливи да видим всичките си майки. Защо всичките ли? Ами, защото ние пилетата имаме повече майки, от който и да е вид по тази черупчеста повърхност, приличаща на яйце, която нашите гледачи, наричат „Земя.”
- Кой е там? – питат те. „Аз съм! Кой да е?!” –няма как да им отговоря, ама, ми се иска. Чук-чук!
- Там ли си? – пак питат те.
„Ми, че тук ще съм! Къде да съм, все пак съм яйце!” – ражда малката ми, още не оформена, перната главичка.
Трудно нещо е това да си яйце, а и да знаете, че сте, и че сте вътре, ала и хал-хабер да си нямате, какво пиле ще се излюпи от вас.
Ала нали съществувам! Щом съм създадено, значи имам право да дишам с всички други яйца.И за какво да се „оплаквам”, като ми е топло и нахранено и не съм чак толкова самотно. Около мен що народ и навалица – стотици яйца си търкат овалите едно до друго. Еднаквост и красота! Ала ако се по загледаш, а аз, засега имам възможност само да се позаслушам, усещаш, че под тази еднаквост, всъщност бълбукат толкова нееднакви неща.И така си съществуваме ние пилешките яйца.
А, виждате ли, един ден, като ни просветляваха с ярката светлина, за да огледат през черупката, дали всичко е наред и всъщност кой, какво пиле ще е, мен не можаха нещо да ме определят. Не им се изясни това -петле ли ще съм или кокошчица! То и аз не знам, какво пиле съм, те ,гледачите, тръгнали да гледат. А на мен си ми харесва да слушам и татко – петел и майките – кокошки! Ала, докато си ни връщаха по местата в прекрасно топлият и претъпкан полог се случи така, че една малка гледачка започна да ми говори и да потропва леко с пръстчето по черупчестият свод. Тя и преди май е говорила, ама аз бях твърде заето да си се наслаждавам на оформянето си, та, не се заслушвах. Пък, то интересни писукания, все за пилешки неща, а аз като съм пиле, то няма как, взех, че се заслушах…
......................
- Знаеш ли, нямам представа защо говоря с теб. Всъщност не говоря с теб, а на теб! А ти си просто едно по различно яйце! Не се обиждай, де! Това е вид комплимент.То нали казват, че еднаквите се отблъскват, а различните – привличат, но се чудя, ние еднакви ли сме или различни?! Но откъде я захванах,чак…Ама, няма с кого да си поговоря, все се мръщят или ме гледат, като извънземно. Ти знаеш ли какво е извънземно? Разбира се, че не знаеш, откъде ли да го научиш! Яйце си! Но то, това ти е хубавото, че няма на кого да кажеш след това, когато ти споделям, а също така и няма как да ми се присмееш, и да го правиш, аз поне не го чувам и виждам, а това ме устройва. Да съм сляпа, а да виждам, и да гледам, а да съм сляпа си е състояние за което преди си мечтаех. Преди си мислех: ”По-хубаво ще е така, но…” Сега не съм много сигурна, че ще се примиря с тази си мечта, като сбъдната реалност.
Днес пак ме сиктирдосаха*! Да знаеш, много са лоши другите! Като братята и сестрите ти са, които са вече излюпени и се борят за храна и вода, мачкат се, стъпват, един върху друг и писукат, кълват се, и въобще с рани или без – важното е да се достигне до поилката и хранилката, възможно по-бързо и да се награби възможно повече за своята си гушка. Под „сиктирдосаха”* имам предвид „пратиха ме по-дяволите” или по-точно ”да си гледам работата”! А моята работа днес, е да се занимавам с Вас! И тъй като и да имам време да изляза, не ми се иска, защото ще е признак на самобичуването, или един вид само захвърляне на побеснелите кучета. И знаеш ли защо? Откъде ще знаеш, пък?! И аз съм една празна тиква! Просто е – защото съм се била оплакала на батко си! Представяш ли си! Аз! Никому ненужната с по-нисък социален статус от уличен пес, ще се оплаква! Била съм си го търсела, пък после съм се жалвала!? Защо са толкова лоши? Защо? Лошо ли е да бъдеш себе си? Да си такава, каквато си, но това по никакъв начин да не накърнява правото на избор и живот на другите. Да, знаеш, при вас, яйцата май е по-лесно!Но, пък само ти си знаеш!
Та, момчетата са, като кучетата! Видят ли някое по освободено в приказките и в отношенията си с тях, момиче, то за тях означава, че вече си е „кучка”. Ти знаеш ли как правят кучетата? Маркират си територията, но усетят ли наблизо някоя от женският вид, всички се втурват след нея. Само, че аз често съм си мислела, ако има само едно куче и няколко кучки, които го наобиколят, какво ще стане? Така и не мога да си отговоря. Но пък да знаеш само, колко виновна се чувствам? Защо ли? И аз самата не знам! Но се чувствам така, а всъщност даже не знам къде съм объркала, че всичко това да се стовари на момичешката ми глава! Гледаш ги, хубави, приятни момчета – смеят се, говорят, перчат се! Поздравяваш ги, усмихваш им се, играете заедно на карти, на шах,на дама, закачате се и всичко е приятно. Равностойни сте и точно за това ги уважаваш! А, те?! Друго им в главите! Не връщат същото, което си им дал. Решили „засада” да правят и като кучетата, няколко песа да подгонят една кучка. Само че случиха на мен, а аз съм израснала, така да се каже в „мъжко котило”. Дърпат, заплашват и якето ми съдраха! Така ме е яд! За якето – беше си ново, а друго няма да получа тази година. Но…остави! Яйце си! Та, момчетата бяха решили, че със страх и сила всичко могат да получат, щом някое момиче, както те се изразиха им „правело мили очи”. Само че аз си мисля, че всъщност са набрали смелост, просто защото мен няма кой да ме защити. Знаеш – баща ми не ме иска, а пастрокът ми не го е еня! Но това си е друга история. Та, справях се някак си, но не крещях. Предпочитах, просто да спрем да се дърпаме – те да си тръгнат, да се откажат и аз да се прибера, защото това, което го бяха намислили, нямаше как да се случи.От моя страна бях на твърдото статукво: По-добре да се мре!.Само че не стана така, а се случи, че не можаха да ме замъкнат до скрито място, нито им се отдаде да ми запушат устата. Те дърпаха, ама и ритници ядоха, и зъби! Човек, когато е решил да се бори, нищо не му е мило! Смешно ми е да знаеш, като си представя,че аз въобще не исках да ги нараня. Ама лош късмет им се падна! Цялата тази „кучешка история” се случваше до къщата на моя съученичка, а баща и не спял и чул шума и проклятията, които те издаваха.Много са шумни тези момчета, като ги удариш по болното… И стана тя! Какво да ти кажа, като излезе чичо Петко, бащата на моята съученичка с един кол, че като ги забръсна! Ококорих едни ти очи и си забравих даже къде се намирам! А той човекът, бутна ме зад него и като се развика, та и бабата вдигна, та и жена си. Абе, панаир! Все едно кокошките, когато се скарат! Все пак си яйце, трябва да знаеш! Та, преглътнах сълзите си, някак. Мъжко момиче съм и в „мъжко котило” съм расла – сега, няма да се излагам, я! Ама така ме доядя! Да ме мислят за такава, пък и така да се отнесат към мен! На всичкото отгоре и други сега разбраха!А чичо Петко, сумти. Не можа да ги хване тримата, ама успя да им удари по няколко удара по гърба. Не можа да разпознае всичките, освен само един. Пита ме за другите двама - аз мълча!Тъмно беше, по-добре да не знае!Ядосва се той, мърмори си под носа, че и той дъщеря има, ако и се случи на нея, ще им натроши кокалите. Изпрати ме човека до вратичката и докато не заключих и не се прибрах не си тръгна. Ама не ме питай! Устничките ми трепереха и едва сдържах сълзите си и то от срам, че не се справих сама! А, брат ми още буден и ме усети:
- Нали щеше да се прибираш, веднага след мен, а вече цял час мина? – пита ме с укор той. Аз крия лице от светлината процеждаща се в коридора и якето съм го стопчила зад гърба да не види, че хем е скъсано, хем съм оцапана, пък и хем имам мръсни следи по лицето от калта и от сълзите.
- Заговорихме се и затова. – едва отвърнах с почти твърд глас, ама той май се усети:
- Има ли нещо? – повиши тон.
- Нищо. – отвърнах и се шмугнах в стаята си. Нищо ли! Къде ти нищо?! Ама да знаеш, яйце си, но и сега едва преглъщам, като се сетя. Поревах си де,тихичко и съм си заспала! А на другият ден?! Какво да ти кажа! Брат ми излезе преди мен и научил всичко от брата на моята съученичка. По-малък е, но и той се събудил и се сетил кои са и другите двама, та казал на чичо Петко. И стана тя така, че пак аз виновна излязох, защото, когато пристигнах на центъра, единият си миеше разкървавеният нос на градската чешмичка, другият, като ме видя, избяга, като дявол от тамян, а третият ме изгледа лошо и си тръгна за вкъщи. Да не говоря за брат ми, който цяла седмица не ми говори, защото не съм му била казала, макар че сам ме познава – не бих го направила! Та така…твоята съдба, като яйце е по-лесна, да знаеш или и ти като другите ми се присмиваш и ми казваш,но без да те чувам:„ Стига бе човек! Я виж другите какво правят! „ Е, да си правят, аз не съм другите, както и ти не си останалите яйца!
Съвестта ми се смее. Най-нетрадиционно си се „пука” от смях до припадък. И ми се подиграва при това зверски, че чак ме хваща яд, да знаеш! Ей, това си е – неидеална работа!И да се запиташ защо съм седнала да ти ги говоря тези, и мен да питаш – няма как да ти отговоря!Търся си моите отговори за себе си и света, като например…
Колко пъти съм била отритвана ли? Боже, не мога да броя до толкова!Или както се шегува един познат: „Не мога да пия толкова! „Отритвала ли съм? Сигурно. В обратното не мога да се закълна.” И какво от това?” – всеки ден си се питам. Дреме ли ми? Със сигурност е така, даже повече отколкото признавам и пред самата себе си!
Мисля си, че от малка съм си се родила сбъркана. Ха-ха! Правилно. В една зимна сутрин са чакали на бял свят да се появи наследник, пък то излязло момиче. Сигурно доктора е бил винаги пиян, че всеки път на допотопния видеозон е виждал „ мъжки атрибути”. Мисля си, че сигурно съм му показвала неприличен жест само с един пръст, защото ме е дразнил много с това обявление още преди да се родя, че ще съм момче, а не момиче. Само, че майка ми получи много повече от това да има дъщеря. Получи странна птица – уж момиче, пък нищо мъжко не и е чуждо. Стоп! Не, не си падам по жени (или по кокошки в твоя случай, ако си петле), ако не броя приятелките си(ако въобще могат така да се нарекат) и всички хора, които винаги са ми били интересни с различните си вътрешни светове. Падам си по нормалността! Интересно е, че с мен всеки може да говори. Ей така, да си изсипе болката, надеждата, мечтите. От мен нищо от споделеното не излиза пред света, та може малко да се определя, като теб, че съм мълчаливо яйце. Още по-важното – от моята уста подигравка никой не е чувал и няма да чуе! Къде ти такова нещо от такава, като мен! Който е бит по-лошо и от куче, не знае какво е да удря, запомни го от мен! Кучетата поне ги обичат и галят. Сладки са!Пилетата, май също, но не съм сигурна. Аз, от своя страна, съм потребна само при нужда – в останалото време, просто си ме търпят, като нещо, което все ще им потрябва. Като за черни дни, де! Ама хайде сега – без съжаления! Аз не съжалявам за нищо! Ако не бях минала през такива неща – нямаше да съм себе си днес, нали? Всъщност май имаше моменти, в които ми се искаше да си сменя живота за друг, или просто да ме оставят на мира и пратят в лудница – там , поне със сигурност, просто щях да си вегетирам без да изпитвам абсолютно никакви чувства. Нали дават „розови хапченца” ! Ама аз не пия и успокоителни – от тях ми се приспива и после трудно се събуждам,а не обичам да пропилявам в сън живота си. Винаги съм неспокойна и все, нанякъде съм яхнала вятъра, гоня го, дърпам го за опашката, здраво стискам главата му, че да не вземе да ме хвърли някъде, където не ми се ще да попадам. Да, ама много често, пак си ме мята в някоя буря…То, орисия бе.. Е, да – хубави мечти за тийнейджърка, нали? А, представяш ли си, скоро ще навърша 18 години и ще стана самостоятелна гражданка.
Ти как мислиш, а? Какво ли пиле ще излезе от твоето яйце? Ама, като „заври” кръвта ми, че като пощурее всичко из вътре, кожата ми чак настръхва…И едни ги плещя…че едва смогвам да си кажа сама: Абе, я се спри, бе жена!Иска ми се да съм жена – ама не съм! Май съм нещо средно, но неопределено все още. Та все си казвам : От къде се пръкна такова пиле, уж нямаш мозък, пък едва си прибираш нагънатата мозъчна кора!”
Та, май се отплеснах много. Всъщност – не, не ти разказвам това за да бъда съжалявана(ако, въобще, знаеш какво значи това, все пак си пиле или по-скоро яйце), нито да се правя на интересна(че на теб какво да се правя, не си ми в категорията вид хищник и консуматор), а за да обясня, поне малко защо съм такава „чудата птица”, малко смахната…Да! Може и да ви гледам и говоря, просто защото и аз се чувствам донякъде от „кокошата дружина”. Хвърчат ли хвърчат пера и само пух след това! Ха-ха! Сега се сещам за едни пингвини от едно анимационно филмче (ама все си забравям, че си яйце, едва ли си гледало такива неща) и все пак ще ти разкажа. Та, там имаше една луда птица, която се правеше на пингвин….та сигурно и аз така! Чувствам се като нея…всъщност съм какаду *- винаги с различно оперение, но от страх да не ме оскубят хората и опекат за вечеря, се правя на нещо, което те няма да изядат и от което, те да бягат. Е, има и такива, които остават – ма, и да ги питаш, що за пернато съм, и аз не мога да се търпя понякога, а те как го правят, това с търпението – въобще, не мога да ги разбера! Аз им викам „Къш!” – те ми връщат” Кът-кът-кът!”
……
Аз с пилешката си глава, слушам ли слушам! То сега и да ми се иска няма как да отговоря, пък и да мога, едва ли ще ме разбере. Ще чува, ще ме гали по пухената главичка, ала въобще няма да се сети тая малка гледачка, че на нея чуруликам и пиукам. Ама ми е хубаво като ми говори и аз се чувствам „Нещо” си. То и мен не ме определиха, но ме оставиха да видят какво ще излезе от тая ципа.
Мисля си обаче, с моето малко мозъче, ако като нея имам толкова гънки, къде ли ще ги побера в тази черупка, то за мен място няма да остане. Я, гледачката за пиле се взима! Какво ти пиле, май че по-скоро майка – кокошка! Ама аз и тях не знам как изглеждат, само си ги слушам през ципата. Но, пък чудно ми е, ако се излюпя петле, и вземат,там, някакви си бъдещи майки-кокошки да ме натиснат с такъв устрем, както при гледачката…Пиу! Пиу! Какви ли перушини ще хвърчат от мен?! А за кучетата, как маркират и не маркират, въобще не ми и трябва да знам! Аз съм яйце- не някакъв си пес! Студено ми стана нещо, ще взема да спра да я слушам тази гледачка! Я по-добре да си вегетирам на топло и светличко! Нямам гънки аз – при мен само течен пилешки мозък. И добре, че е така, че…
© И.К. Todos los derechos reservados