Пищящи уши

- Позволете ми да почистя тази планета – чу се вибрацията на управителя на Галактиката.
Всички останали вибрации знаеха какво означава това. Унищожаване на всички животински видове и замяна с нови биологични единици. 
- Но защо да ги заличаваме всички? В моите доклади намерих, макар и малко, същества с висок потенциал. Те са носители на съзиданието и хармонията, а не като повечето на разрушенията и унищоженията.
- Да ги спасим тогава – предложи друга вибрация.
- Докладите показват, че и в тях има мутирали гени на унищожението. Спящи енергии, които при дадени обстоятелства ще се активират. Не може да рискуваме.
- Да ползваме метода - „Пищящи уши“ - предложи друг.
- Нали редовно го ползваме – обади се управителят.
Както казват човеците: от едното ухо влязло, от другото излязло. 
- Нали всъщност това е нашият метод, за да ги контролираме – обади се една приятна вибрация. При всяко пищене на ушите им,  ние теглим от съзнанието им цялата информация, анализираме я и когато се налага, им зареждаме нови виброинформационни потоци.
- Така е – съгласиха се всички.
- Но се оказа, че някои техни мозъчни клетки не функционират. Ние им подаваме информация с функция, но функцията не тръгва. Не работи. Импулсът се завихря вътре, отслабва и спира.
- Имаме грешки в настройването и дозирането на химичните елементи и от там идват и грешките в образуването на неправилни физични вибрации.
- Значи смятате, че ние сме виновни заради това, че сме сбъркали в дозировката на химичните елементи в мозъците им, така ли? - запита управителят.
- В голяма степен, да – съгласиха се всички.
- И искате да не ги унищожаваме – каза управителят.
- Да им дадем шанс – обадиха се много от вибрациите.
- Какво конкретно предлагате?
- Ще проведем нови изследвания, за да заменим някои не работещи химични елементи и съединения с нови.
- Добре, но това нали беше забранено от Вселенския разум. Тоест, бе решено да ги оставим да се развиват самостоятелно и ако нямат прогрес, да ги заличим.
- Да, но после ни разреши и метода „Пищящи уши“
- Който обаче, както виждате, дава грешки.
- Все пак докладите показват, че в повечето случаи контролираме съзнанията им – чу се отново приятната вибрация.
- Има и няколко извънредни доклада, в които при теглене на информация от съзнанията им забелязахме в седем индивида прозрение за това, че някой ги управлява с непозната за тях методика. Те са на път да ни разкрият.
- Съмнявам се – каза управителят. Подозрението не е доказателство за нищо.
- Не съм съгласен – обади се някой. Самото подозрение е вече първата стъпка към търсене на отговори.
- Ми да си подозират и да търсят – каза управителят. - Схемата е толкова дълга, сложна и в постоянен обновяващ се модел, че дори и ние не знаем абсолютно всичко. Знаете кой дърпа конците и кой слага последния подпис. А те да си търсят колкото си искат. Ще стигнат до една истина и там ще ги чакат още сто врати, зад които няма да знаят какво има и дори и случайно да намерят правилната врата, на края на коридора ще има още стотици врати. И така нататък. Лабиринтът е неразгадаем. За никого! Дори и ние, най-висшите и вечните, сме негови подчинени функции. Но да не се впускаме в подробности. Прекратили сме грешните експерименти на безброй планети. Ще почистим и тази.
- Да гласуваме – предложи някой.
- Добре - съгласиха се всички.
Един глас наклони везната в полза на унищожението. 
Тогава всички чуха:
- Не! Аз ги поемам! Чакайте и гледайте до второ нареждане!