Заваля. Тук винаги започва да вали така – прогърмява страховито, после всичко утихва и цветовете се избистрят, очите виждат болезнено-контрастно, всичко става съдбовно-ярко за няколко мига и чак тогава се пуска небесният душ. През пролетта дъждът на това място напомня именно на душ – вали ситно на гъсти, обилни струйки. През лятото вали ожесточено. Тръгва с едри капки, които първо започват да чукат по листата на дърветата, като камбанки, които известяват дъжда. После яростно пляска по плочника, прави си локвичка в двора, в която да си надува мехурчета на воля. През есента вали меланхолично, някак преситено и уморено, тежко, бавно, на едри капки, сякаш жадно отпива вино от бакърено котле. През зимата пък вали сърдито, дъждът е болезнен, забива се като изстреляни от пушка сачми. Виж снегът вали много по-приятно – някак сгряващо, жизнерадостно, споменно.
Отплеснах се. Знам, ще кажеш, че покрай Коледа ти писах колко е приказно това място. Ще кажеш, че тогава съм била под влияние на романти ...