... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да те видя. Която и да си ти, откъдето и да дойдеш, каквото и да си направила, моля те, ела при мен!
Ние с леля Кейти живеехме в малко градче в планината, но скоро се преместихме в столицата. Тук е много хубаво, но ти сигурно знаеш това. Сега тя е преподавател в близката гимназия и казва, че е време да те намеря, защото така ще се успокоя.
Затова тази година ще пусна писмото по пощата. За разлика от всеки друг път, когато само съм писала писмо до теб! Не го пусках, защото се страхувах, че ще го прочетеш, но няма да дойдеш. Сега знам, че е по-важно да го получиш, дори и да не дойдеш при мен. Ще бъда много щастлива, ако те видя; ако ми изпратиш поне една твоя снимка, която да обичам повече от вси ...