изискана е меланхолията ти, скъпи Джон,
и аз като една не-застаряваша старица търся ул-уликите, улейчетата
и уличките си, за да мога да се излея като водата навън... от някоя тръба,
докато вали... иначе за мен водата няма никакъв смисъл,
освен чисто естетическия. макар и някой да беше казал, че водата е началото
на всичко, на света, на теб и мен...
да, така, казват, се случвали нещата, скъпи Джон,
случвали се на не смелите, а на глупавите
(но аз така останах и до края - с ръцете си кръстосани на фльонга).
оставих ги те да ме случат, а не аз - тях,
дори не смея да си помисля, че не е честно,
защото никой не е казал, че ще бъде такова. ...