„Скъпи дядо Коледа, аз съм непослушно дете. Не слушам! Когато татко наби мама, той ми каза да не звъня на 112. Не го послушах и той влезе в затвора за това. След шест месеца го пуснаха но пиян шофьор го бутна на пешеходна пътека, когато отивал в един бар да се напише, защото аз не го послушах да отида тайно да се видим. Той умря дядо Коледа, защото аз съм непослушно дете. Ако бях отишъл той щеше да е още жив! Не заслужавам подарък, но искам нещичко от теб. За мама! Не за мен! Тя след като татко я наби, получи някакво нещо в мозъка и трябва да я оперират. Операцията се прави в Израел, при евреите. Но тъй като в България всички възрасти работят за без пари и мама е така. За това ние нямаме толкова пари. Освен това дядо Коледа, когато мама почна да отсъства често заради изслед...нещо си, и консул... нещо си с лекарите я уволниха от работа. За това аз като порасна ще отида в Европа за да работя за пари и да имам права. Тук мама каза, че права имат само богатите. Не знам какво е да имаш права, но аз искам да имам права. Сега живеем при баба и дядо на село. Тук е хубаво. Имаме чист въздух, имаме двор и градина. Но от 4 дни няма ток, е казват, че ще го оправят някой ден. Баба и дядо са пенсионери с малка пенсия. Било така, заради някакъв стар кому...нещо си, който раздал парите за пенсии на други кому...нещо си. Но не ме питай какви са тези хора, не знам! Били лоши хора! Когато е станало това тебе те е нямало още. Бил си на запад, а тук имало друг дядо, който носи подаръци. Дядо Мраз! Но се е пенсионирал и си заминал в Сибир. За това теб моля за мама, не за мене. Помогни ѝ, нека намерим парички за операцията в Израел. Скъпа е за нас! Благодаря ти от сърце!
Поздрави,
Стефчо на 8г. от София(сега с мама живеем на селото на баба и дядо, няма ток но баба пали свещ всяка вечер за да ни откриеш по-лесно)“
Служителката от близкия пощенския клон сгъна писмото, леко се беше просълзила, избърса сълзите си и скъса писмото на малкия Стефчо. След което го хвърли в печката на дърва. Мастилото по него бързо избледня, а хартията стана кафява, след което пламна и бързо стана на черна пепел. Димът от тази пепел бързо мина по кюнците в комина. От комина димът бързо се разтвори в студения въздух над селцето.
***
Някъде далеч сред снеговете на северния полярен полюс насред бялото снеговито нищо снежинки танцуваха носени от северния вятър над голяма къща покрита с бял и пухкав сняг. Къщата имаше много светещи прозорци. През тях се виждаха как работят хиляди елфи. Те изработваха играчки, опаковаха ги в хубави цветни кутии за подаръци, а след това ги слагаха в огромен червен чувал. В къщата иззвъня звънец и всички елфи спряха за миг. Един елф с дълга червена брада и зелена шапка въздъхна тежко. После се отправи към входната врата. Взе от закачалката пред вратата зеленото си палто, сред хиляди други и го облече. Другите елфи продължиха с дейностите си, а той излезе треперейки навън. Снегът не спираше да вали, а танцуващите снежинки носени от северния вятър правеха всичко бяло и пухкаво. На няколко метра от входната врата имаше пощенската кутия. Джуджето нагази в снега и отвори кутията. Взе няколко писма и бързо се върна по стъпките си, след което се шмугна в къщата на топличко. Снежинките не спираха да танцуват своя ледено студен танц около пощенската кутия, на която пишеше с големи сребърни букви:
ПОЩЕНСКА КУТИЯ ИЗТОК НА ДЯДО КОЛЕДА (Дядо Мраз)
Костадин Койчев-Kovak
30/11/2023г.
© Костадин Койчев Todos los derechos reservados