12 mar 2021, 7:34

Писмото до все още незабравените приятели 

  Prosa » Cartas
570 0 0
4 мин за четене

          Здравей,мили Срамежливко!

       Здравей и на теб,драги Зъбчо!

      

     Мина дълго време...дълго време откакто за последен път ви видях,зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време,откакто мислех последно за вас. Минаха се вече пет години...пет години отлетяха като птица в небесата откакто видях теб ,Срамежливко и пет години откакто видях теб ,Зъбчо. Пет години...не са много,но не са и нещо малко,маловажно.

         Срамежливко и Зъбчо,Зъбчо и Срамежливко...спомняте ли си? Моментът,в който ние тримата се срещнахме и зърнахме тогаз? Моментът,в който аз видях вас и вие видяхте мен. Моментът,в който аз бях със вас и вие бяхте със мен.     Да,не?

       Пиша ви това мое ,,писмо",защото знам,че именно то...то ще бъде първото писмо и последно такова,което адресирам до вас,което пиша за вас,което посвещавам на вас. Това ще бъде първата написана и последна хартия,писана специално за вас. Защо,защо ли? Защото ви благодаря!  За какво по-точно ли?

            Мили Срамежливко,започвам първо с теб,както съдбата реши да започне първо със нас. Денят,в който ние двамата се срещнахме,зърнахме,погледнахме и видяхме...за първи път. Видях теб,а ти...ти видя мен. Видях те тих и свит,дори уплашен,но...от какво се бе уплашил така,Срамежливко? От нещо или от някой,или от това-мигът,в който спряхме и двамата на нашите си места,втренчили погледи един в друг,затаили силно дъх в гръд? И ти ме видя-в този миг,също чувстваща се като теб. Много пъти и не малко времена се виждахме със теб,другарю добри,и хиляди пъти се разминавахме със теб...,но всеки път,говорейки си един на друг чрез неизречени слова-нашите очи...те бяха и нашите огледала,и нашите сърца. Това ни бе достатъчно,за да се разберем със теб. Затова ти благодаря,че никога не ми се подигра,никога не ме сломи,че никога не ме унижи и че никога за нищо на света не ме накърни,както другите направиха преди. Знам,че си бил тормозен.Е,познай какво-и аз някога бях тормозена,но никога повече,никога по-малко от теб! Може би и затова двамата сме си такива,може би и затова сме си лика прилика...няма значение вече. Пиша ти,защото вече съм сигурна в себе си,сигурна съм в моето ,,здравей!". Отменях и изтривах,пишех и пак на топка хартиена,захвърляна в коша правих не написаната хартия-вече този поздрав е до теб! Бъди винаги добър,Срамежливко! Бъди ВИНАГИ ТАКЪВ,КАКЪВТО СИ,ТАКЪВ КАКЪВТО ТЕ ВИДЯХ И СРЕЩНАХ,И ОПОЗНАХ ТОЧНО ПРЕДИ ЦЕЛИ ПЕТ ГОДИНИ,ЧУ ЛИ? В случай,че никога повече не се видим,знай-обичам те,другарю! Но надали някога ще ти  го кажа очи в очи,лице в лице,не аз това решавам,а майката и гостенка съдба-запомни го! ОБИЧАМ ТЕ И...НЕ СБОГОМ Е ТОВА, А ЧАО ЗАСЕГА...НАДЯВАМ СЕ...

            Здравей,Зъбчо! 

        Дълго време отмина,та замина,сякаш като хвърковата и трудолюбива,безгрижна и волна лястовица,потеглила към топлите страни,за да се стопли и тя. Липсваш ми другарю. Не знам дали е так за мен пък и...не ми пука да си призная. Искам само да ти кажа,че все още си те спомням и искам пак да си останеш такъв,да си бъдеш такъв-такъв,какъвто те видях,какъвто видях и теб преди цели тези пет години. И никога не забравяй,ти Зъбчо с двете изтщръкнали зъбчета напред,видиш ли самотна душа,скитаща се сама или изолирана нарочно от света...СПОМНИ СИ ЗА НАС И КАК ПО ТОЧНО СЕ ЗАПОЗНАХМЕ-БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕДНА БАСКЕТБОЛНА ТОПКА ЗА ИГРА ИЛИ ВРОДЕНОТО ТИ ЧУВСТВО ЗА ТОПЛИНА? Сигурна съм,че по този начин ще завържеш още много приятелства,а защо не и по-трайни,и по-здрави? Обичам те и ти благодаря,приятелю добри!     

   

             Мили мой Срамежливко и Зъбчо,това бе посланието ми и мислите ми към вас. Срамежливко,дълго време се питах дали изпитвам нещо към теб. Ти веднага ми призна,но аз на теб...не. Надявам се,че с писмото ми към теб ще разбереш. Зъбчо,ПРЕКРАСЕН ПРИЯТЕЛ СИ ТИ! Благодаря ти за всичко!

              Не знам дали това ще достигне до вас,но в случай ако двамата го чуете,знайте,че винаги ще помня не как изглеждахте,а как се държахте,най-вече със всички останали. Ще помня вас,вашите души,вашите личности,вашите думи,вашите добри сърца. И не,не ви трябва да знаете коя съм аз... Трябва ви да знаете само ето тези мои последни слова:

                ДОВИЖДАНЕ ДЕЦА С АНГЕЛСКИ СЪРЦА!

            

© Ралица Стоянова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Писмото, което не успях да напиша... »

19 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??