Здравей,мили Срамежливко!
Здравей и на теб,драги Зъбчо!
Мина дълго време...дълго време откакто за последен път ви видях,зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време,откакто мислех последно за вас. Минаха се вече пет години...пет години отлетяха като птица в небесата откакто видях теб ,Срамежливко и пет години откакто видях теб ,Зъбчо. Пет години...не са много,но не са и нещо малко,маловажно.
Срамежливко и Зъбчо,Зъбчо и Срамежливко...спомняте ли си? Моментът,в който ние тримата се срещнахме и зърнахме тогаз? Моментът,в който аз видях вас и вие видяхте мен. Моментът,в който аз бях със вас и вие бяхте със мен. Да,не?
Пиша ви това мое ,,писмо",защото знам,че именно то...то ще бъде първото писмо и последно такова,което адресирам до вас,което пиша за вас,което посвещавам на вас. Това ще бъде първата написана и последна хартия,писана специално за вас. Защо,защо ли? Защото ви благодаря! За какво по-точно ли?
Мили Срамежливко,започвам първо с теб,както съдбата реши да запо ...