Не мога да твърдя, че започнах прочита на "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов", без да имам предварителни очаквания към новия му роман. Прочела съм "Физика на тъгата" и "Времеубежище", затова разгърнах първите му страници с готовност за сериозна мисловноаналитична ангажираност. Огледах кориците (харесах ги), попрелистих страниците, впечатлиха ме качество на хартията и графичния дизайн на текста: шрифт, редова разредка, оформлението на съдържанието в глави и най-вече празните пространства между тях. Чак като затворих последната страница на книгата, осъзнах, че и разказвачът, и читателят се нуждаят от безмълвието на тези бели полета. За мислене в търсене на отговори. Смъртта е едно безконечно питане.
Не знам дали има друга ситуация в живота, пред която човек да се чувства толкова отчаян, безпомощен и безсилен, колкото, когато се изправи лице в лице със смъртта. Кончината на близък поражда във всеки един от нас тежка, трудна за понасяне скръб, която таим в душите си дълго време. В ...