Плачът на ангелите - надеждата
Часът беше около 1 през нощта. Момичето се събуди, облече джинси и вълнен пуловер, обу си кецовете и излезе. Духаше силен вятър и бе студено. Уличните лампи не светеха, единствената светлина идваше от пълната луна, която се извисяваше високо в небето. Заобикалящите я звезди мъждукаха между облаците сякаш искаха да кажат нещо.
Тя вървеше в тъмнината без страх. Крачеше уверено с високо вдигната глава и пълни със сълзи очи, в които се отразяваше плашещ гняв. Никога не е била тъй уверена. Продължи около 10 минути след което спря, седна на тротоара и се втренчи в отсрещния орех. Гледаше голите му клони, разлюляващи се от вятъра и си спомни един момент.
Момичето още беше дете, около 5 годишна възраст. Опитваше се да се покачи на дървото, но не достигаше даже ниските клони, за да се хване за тях. Скачаше, опитваше отново и отново, но без успех. Докато в един момент не усети две ръце, които я хванаха през кръста и я покачиха горе. Бяха ръцете на баща и. Тогава тя ...