19 may 2017, 11:20

Плаващи пясъци 

  Prosa » Otros
517 0 0
Те са в състояние да погребат и слънцето, ако се предам; тези сиви, гладки дюни, които времето навява всеки миг върху моите спомени! Ах, ако вярвах, че от дюните ще поникне трева и току-виж - кактуси, които цъфтят, макар и веднъж на столетие! Но като питам сърцето си има ли в него надежда и хъс да изгребва с шепите сивотата, то тревожно мълчи. Как тогава да не строявам пълчищата мравки, които пъплят в ума ми, как да не ги пришпорвам с огнените езици на болката да разриват песъчинка по песъчинка и да вадят на части моите спомени - мъртви късове плът?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??