ПО-ГОЛЯМОТО ИМАНЕ
- E-хе-й-й-й братчед, три години има-нема не си се вясвал – провикна се Ичо Пендарата към влязлото през вратата момче, обърна се към кръчмарина, щракна с пръсти и повиши глас: - Хайде за всички по едно, той черпи!
Момчето влезе напето, засмяно, здрависа се поред с всички, приседна на ъгъла на масата и все тъй засмяно си остана.
- Е-й-й-й, виждате ли го? С него бяхме, кога изкопах гърнето. Ама той там не беше. Нали е младо... будала, заряза ме да копам дупката и айде надолу към вира. А там... що си мислите: на Гюзел Яна унуката, както я майка раждала.
Е-й-й-й, момц-и-и-и, кой пò имане намери, аз ли, дето ми потрошиха кокалите да го предам на държавата, или ей туй момче, дето в оня вир, с оная мома, двама момци-близнаци сътвори?
© Лордли Милордов Todos los derechos reservados