Детето седеше на брега на морето. Жадните му за нови познания очи оглеждаха безбрежната шир. Всичко се запечатваше в отвореното му и готово да се обогатява съзнание. Картини, емоции, мисли... От преплитането им се раждаше един безкраен и колосален Маелстрьом, сред чийто грохот всичко се носеше към него.
То беше там. То поемаше всичко това.
Чувстваше топлите лъчи на слънцето, които бавно се спускаха върху него и милваха гърба му. Отпуснато сред безметежността на съзерцанието, то не чувстваше нищо освен блаженство.
Протегна ръка и загреба от топлия пясък. Издигна я и остави песъчинките да се стичат между пръстите му на малки ручейчета. Въпреки че образуваха хомогенна маса всяка от тях живееше собствен живот. При свободния си полет те улавяха слънчевите лъчи и ги пречупваха, искрейки в многобройни и причудливи цветове. То загреба отново. И отново...
Детето бе привлечено. Цветовете играеха пред очите му. Бляскавата им игра го хипнотизираше. Едва ли имаше нещо по-интересно на земята! Безкра ...