Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се върна дъщеря ѝ и аз успях да се измъкна за малко.
- Никак не си закъсняла, Алтеа спокойно- усмихна се той- как си?
- Добре съм, добре съм, нооо...
- Кажи де, моля те! Вече ми имаш доверие, надявам се?
- Разбира се, амии добре... Притеснявам се за довечера.
- Защо?
- Късно по тъмно преди полунощ, трябва да занеса писмо на един човек, който ще ме чака на края на града, но... все едно не съм ти казала, все едно нищо не знаеш, нали? Обещаваш?- той кимна.- Просто ме е страх сама да бродя в тъмнината и ако може да дойдеш с мен, ще се чувствам много по-спокойна.
- Разбира се, че ще дойда- не бих те оставил сама.
- Идеално! Значи час преди полунощ отново тук на ъгъла, а и вече трябва да тръгвам- ус ...