Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пелена.
Лени приготвяше Валентина за пикника, а Рейнс и Роберта готвеха обяда. Когато всичко беше готово, младото семейство излезе от къщата. Тръгнаха към гората:
- Поне не студено.- каза Лени.
- Но е влажно.
- Ами да се надяваме, че ще се вдигне и пролетта ще се покаже пак!- усмихна се тя. Рейнс избърза напред и откъсна една теменужка. Сложи я в ръчичките на момиченцето си. Лени му намигна, а малката му се зарадва като му показа, че все още ѝ липсват зъбки.
- След всяка мъгла изгрява слънце!- отбеляза той.
- Дано и днес да е така, за да може пикникът да бъде още по-приятен.
Тримата стигнаха до любимото си място- там, където той ѝ предложи- поляната покрай, която минаваше реката. На нея клоните ...