Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косата. Взе направо ножицата и махна спластената част, остави я доста къса. Избръсна се. Погледна се в огледалото. В първия момент се стресна- кой беше човекът отсреща, той ли беше, или далечен стар познат?
- В какво съм се превърнал?... В какво се бях превърнал- звяр отвътре, звяр отвън... кошмар безкраен, черен сън... Покри лицето си, после свали ръцете си и пак погледна, плесна се, плисна се с вода, погледна пак и излезе... И за първи път от много години насам реши да закусва и слезе долу.
- Добро утро, Роберта, как си?
- Добро да бъде- усмихна се тя- А, а Вие кой бяхте, отдавна не сме се виждали- погледна я малко недоумяващо, но се сети че видът му може би е малко по-различен и прави впечатле ...