Всичко, което искаше Мила е да покаже на хората колко са прекрасни – такива,
каквито са. За първи път пътува в чужбина през изминалото лято. А сега всичко в
България й се струваше толкова по-цветно, автентично и самородно. Осъзнаваше, че
това не съществува никъде другаде в света. Реши да опише, да разкаже един неин
шарен ден – с всички малки подробности, да разкаже и за себе си. Чудстваше, че
беше надраснала някои свои недостатъци. Беше развила душата си. “Този разказ
дори би ми бил полезен. Може да го публикуват в университетското списание :) Е,
не е някое известно лъскаво списание, но все е нещо. Все ще стигне до още
някого.” Опитваше се да бъде практична. Все пак е в света на големите. Хората я
привличаха. Изследваше ги, но мразеше да бъде ангажирана и замесвана с техните
дребнавости и интриги. Така и започна разказът й “За хората”. Той беше нейната
100 %-ва реалност. * * * * Няколко часа преди да замина за Бургас пиехме бира ...