11 may 2019, 19:10

По вятъра 

  Prosa » Relatos
1895 1 6
8 мин за четене
Тъмната фуния пъплеше на север, полюшвайки се страховито в долната си част. Ветровете носеха предимно клони и дъски, но се виждаха и останки от селскостопанска техника. Бученето, което допреди минута бе глухо като от минаващ в далечината камион, стана някак настоятелно и се примеси с остро свистене. Въздухът изведнъж захладня и като че ли се наелектризира.
Холи Крейн гледаше с ококорени очи приближаващата се стихия. Земята под краката й вибрираше. Сухи треви и песъчинки шибаха лицето й. Кучето на съседите виеше на умряло и се опитваше да се отскубне от веригата си.
Тя огледа голото поле. Там нямаше къде да се скрие. Единственият й шанс за спасение бе хамбарът, който се издигаше на четвърт миля по-нагоре, близо до реката. В него имаше работилница от бетон и тухли, която, дори и всичко друго да се разпаднеше, вероятно щеше да издържи на вихрушката.
Хукна натам. Заради обзелия я страх сърцето й биеше учестено, а тя го натоварваше допълнително с бясното си търчане. Едва ли щеше да издържи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Стихии »

8 Puesto

Propuestas
: ??:??