Тъмната фуния пъплеше на север, полюшвайки се страховито в долната си част. Ветровете носеха предимно клони и дъски, но се виждаха и останки от селскостопанска техника. Бученето, което допреди минута бе глухо като от минаващ в далечината камион, стана някак настоятелно и се примеси с остро свистене. Въздухът изведнъж захладня и като че ли се наелектризира.
Холи Крейн гледаше с ококорени очи приближаващата се стихия. Земята под краката й вибрираше. Сухи треви и песъчинки шибаха лицето й. Кучето на съседите виеше на умряло и се опитваше да се отскубне от веригата си.
Тя огледа голото поле. Там нямаше къде да се скрие. Единственият й шанс за спасение бе хамбарът, който се издигаше на четвърт миля по-нагоре, близо до реката. В него имаше работилница от бетон и тухли, която, дори и всичко друго да се разпаднеше, вероятно щеше да издържи на вихрушката.
Хукна натам. Заради обзелия я страх сърцето й биеше учестено, а тя го натоварваше допълнително с бясното си търчане. Едва ли щеше да издържи ...