Победата на светлината

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започваше да се отчайва, когато усети малка ръчичка да я дърпа по мантията й. Тя се обърна и видя едно малко дете. „Ти дойде!“ – възкликна то и Светлината успя да види отражението си в неговите очи. „Какво е станало тук? Защо само ти можеш да ме видиш?” – попита Светлината. Детето не каза нищо, а само посочи към небето. Светлината погледна нагоре и видя, че не грее Слънце на небесния простор, а вместо това стои сянка на Звяр, който се храни от хората, чиито очи не могат да видят Светлината. Тя се уплаши и погледна отново към детето. „Какво е това?“ – попита ужасена тя. „Нима не помниш? Ти загуби и сега царува той – Звярът тъмнина!“ – отвърна детето и хвана ръката на Светлината. „Невъзможно! Светлината винаги печели!“ – отрече тя. Просто не можеше да повярва. „И аз така си мислех, но резултатът е налице. Хората просто се отказаха от теб и те предадоха. Затова и ти загуби.“ – обясни детето и Светлината се огледа в хората около нея. Нима е истина? – мислеше си тя. „А защо само ти ме виждаш?“ – попита Светлината. „Защото аз продължих да вярвам в теб!“ – отвърна детето и й се усмихна. „А как да накарам и другите да повярват?“ – попита тя. „Аз ли да ти кажа? Не знам, аз съм просто дете!“ – каза то и вдигна рамене. Светлината седна замислено и започна да се чуди какво да направи, за да отвори очите на хората. Докато мислеше забеляза, че Звярът е насочил погледа си към детето, което беше с нея и как насочва тъмна стрела, за да вземе и неговите очи. Светлината трябваше да защити единствения човек, който можеше да я види, затова стана и стисна по-силно ръката на детето и с всичката сила, която бе останала в нея, изтласка такава енергия, с която отблъсна мрачната стрела преди още да се е докоснала до невинното дете. „Това е!” – възкликна тя уверено, докато държеше ръката на детето и тръгна с огромна усмивка на лицето си. „Измисли ли нещо?“ – попита детето и тя започна да му обяснява, без да спира да върви. „Хората не могат да ме видят, но все още могат да ме почувстват!“ – каза тя и хвана ръката на един човек, и в този момент очите му се проясниха и той видя ясно. „Ти дойде!“ – възкликна той и в този момент Светлината си спомни защо беше загубила битката – защото хората я бяха пуснали, за да видят какво е да живееш в света. „Никога повече няма да те пусна!“ – каза категорично тя и стисна здраво неговата ръка. Човекът се усмихна и заедно с нея продължи нататък. Това, обаче, разгневи Звяра, защото виждаше от небето как силата му над хората намалява и затова събра всичките си стрели, и с един силен вой ги изстреля. Но вместо да извоюва поредната си победа, той видя че силата на Светлината вече е станала толкова силна, че никой, дори и стотици от черните му стрели не могат да я спрат. Тя се въздигна с всичките хора, които бе хванала за ръка и със силата, която беше събрала от тях успя да образува такава енергия, че отблъсна стрелите на тъмнината. Звярът бе сразен! Победата бе нейна. Светлината беше толкова щастлива, че вече хората могат да я видят, че побърза да каже на нейния баща – Отецът, Който е създал небето и земята. В следващите дни Светлината видя, как небето се прочисти и Слънцето отново засия. Тогава тя се сля с него и с последни думи извика към хората на земята: „Аз винаги ще ви държа в своята закрила. А ако усетите, че тъмнината се завръща, погледнете към небето и си спомнете, че сте винаги под защитата на моята ръка!“.