Приказка за Господ и Комуниста
Вървял веднъж Господ на разходка, като Наполеон, с преплетени ръце на гърба, из новата си гора. Бил използвал мостри от изсечената от един цар Рилска гора.
Харесал той гората, ожалил я и наредил на ангелите да му донесат стволови клетки от нея. Така Рилската гора била възстановена на небесата.
И както си вървял Господ - хоп, насреща му се задава човек с прякор "Комуниста". Бил се поминал от мъка, след като Партията му се събудила след една страстна и греховна нощ преобразена - "под вънкашност чужда и под име ново, със сърце порасло и за кръст готово".
Комунистът бил честен човек. Не работил нищо друго през целия си 45 годишен живот, освен строителна работа. Строил Светлото комунистическо бъдеще. Не доживял години за пенсия и не видял построена сградата, за която не жалил сили и мечти. Сравнително млад умрял. Бил "женен" за Партията, та затова комунистчета не оставил за наследници. Обикнал гората. Напомняла му за дядото на този цар и за лесовъдските му подвизи из великата Рилска обител, за които баща му му бил разказвал още в детството. В прохладата на тази гора той търсел утеха за опропастените си идеали и мечти. Лицето му излъчвало сива печал. Господ го съжалил и с едва доловим жест го спрял да поприказват.
Комунисте! - рекъл Господ. Рано или късно всеки идва при мен. Едни оставям тук - в гората, за живот вечен. А другите отправям в Пъклото. Сега ти си временно в тази гора. Ще те попитам нещо. От отговора ти зависи дали ще останеш завинаги в нея. Стреснал се Комунистът, но нали от Господ не можеш да избягаш. Измънкал той едва чуто - питай. А Господ му рекъл: Един ваш голям вожд навремето учеше, че религията е опиум за народите. А сега гледам децата и внуците ви напълниха всичките ми църкви. От тях място за вярващите не остана. Що го правите това? Всите тези в наркомани ли сте решили да ги превърнете? Аз такива неща не одобрявам.
Изплашил се Комунистът. Какво да отговори на такъв прям въпрос. Самият той също не бил съгласен с това за църквите, ама станалото станало. Господ чакал отговора. Но изведнъж му хрумнала спасителната мисъл. Хрумнало му да каже самата истина на Господ. Нали Господ само истината обича. Белким вземе, че му прости дързостта.
И рекъл: Господи мой насущний! Събраха се нашите бивши комунисти (тези де - сегашните социалисти) и взеха решение на един таен пленум. А решението беше - децата ни и внуците ни да станат християни. Така един ден ти ще ги приемеш всичките на небето. Е и - попитал Господ. За какво ви е целият този маскарад? Вие нали в мен не вярвахте. И децата и внуците ви няма да повярват. Те само ще се кръщават като християни. Там е работата, я - рекъл Комунистът. Именно това е важното, че в теб не вярват и никога няма да повярват. Но като дойдат на Небето ще се опитат пак да строят Светлото комунистическо бъдеще, защото на Земята не успяха. Пък и гората ти ще изсекат и ще я изнесат за Пъклото. Оттам парици ще вземат. В черни куфарчета ще ги скътат. И на Земята на своите ще ги изпращат.
Стреснал се Господ. Гътнал се и умрял. Та сега избори предстоят - за нов Господ. Но говорят, че комунистите на Небето се готвели да се коалират с него.
Пък какво ще стане нататък - един Господ знае.
И приказката свършва дотук!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
