Почти приказка
Имало едно време една калинка: живяла си, хвърчала си и животът бил прекрасен. Веднъж обаче решила да отиде на гости на баба си, която, между другото, притежавала съвсем прилична къщичка и нямала други наследници, освен добрата калинка. Речено-сторено: калинката се натъкмила, сложила си червената шапчица за специални случаи, и даже купила от горския супермаркет почти пресен козунак със стафиди. Доволна, смазала си крилцата с вакса за ски, че да не й протрива под мишниците и бръмнала накъм единствената си жива роднина. Изтипосала се пред схлупената къщурка и потропала бодро по паянтовата вратичка. Отвътре се дочуло хъркане, и калинката отново потропала, този път по-силно. Сигурна била, че баба й много ще се зарадва да я види.
Отведнъж хъркането секнало, дочуло се недоволно мърморене и неохотно влачене на чехли по дървен под, след което вратичката зейнала, за да разкрие една не съвсем щастлива от обстоятелствата баба.
- Здравей, мила бабо! – изсияла калинката и подала козунака на дъртофелницата.
- Аз ще ти кажа здравей! – изсъскала неочаквано добрата стара жена – не си минавала от години и се сети тъкмо сега, когато заслужено си почивам, след като цял ден цепих дърва! Да беше дошла да ми помогнеш, вместо да ми се мазниш за наследство с това глетаво тесто!
Бабата ритнала внучката си, а стафидите се разхвърчали като конфети.
- Защо ме биеш, мила бабо?! – изплакала калинката – аз толкова исках да те зарадвам!
- Защото не ме кефиш, освен това миришеш на вакса за ски! – изревала като заловена шуменска пантера бабата, грабнала точилката и подгонила клетата си внучка. Калинката тръгнала да бяга, но не щеш ли, попаднала в един от капаните против вълци, които препатилата баба била изкопала около къщурката си. „Ооооох!“ – на талази заструила болка във воплите й, докато разярената баба се приближавала с точилката и я въртяла като истински майстор по източни бойни изкуства. В този момент от гората изскочил Котаракът в чизми. Той бил преял с гранули на промоция от Кауфланд и го мъчели газове и коремни болки, така че хич не бил в кондиция за геройства.
- Помощ, котараче! – изпищяла калинката с покълнала за спасение надежда – моля ти се, направи нещо, че баба ми ще ме пребие!
- Остави ме на мира, ма, не виждаш ли, че ми е тежко! – анти-емпатирал котаракът и си врътнал чизмите в обратна посока.
- Моля ти се, моля ти се, моля ти се! – продължила калинката – ще ти дам каквото поискаш.
- Ако ми дадеш малко сода бикарбонат, че да ми разминат газовете, може и да те огрее – изкопчил всичко от ситуацията котаракът.
Калинката бръкнала в лявото си джобче и му подала…пакетче с чубрица.
- Ти подиграваш ли ми се, ма?! – възневидял я котаракът – заслужаваш баба ти да те пребие, даже щях да й помогна… ако не ме мъчеха газове.
- Извинявай, мило котаче, объркала съм джоба – изпищяла калинката, бръкнала в другото си джобче и понечила да даде съдържанието му на котарака. В другото джобче се оказало пакетче с черен пипер, защото никой не е толкоз алтав да си носи в джоба сода за хляб. В този момент обаче бабата стигнала до внучка си и с ловък удар й набила червената шапчица до под мишниците. Добре, че била ваксата, иначе щяло да е по-трудно.От удара черният пипер се разхвърчал, попаднал в носа на бабата и тя се разкихала неудържимо. Котаракът в чизми се приближил и попитал:
- Бабо, бабо, защо са ти толкова червени очите?
- Изчезни от тука, бе, козиняк подкован! Ела да вдишаш ти черен пипер и сам ще изскочиш от чизмите си!
- А бабо, бабо, защо ти е толкова голям носът?
- Защото кихам, не виждаш ли…ААААПЧИХ!
- А бабо, бабо, защо ти е толкова голяма устата?
-За да те лапна и изплюя…АААПЧИХ!
-А бабо, бабо, защо са ти толкова големи мустаците?
- Ти па си много убав! Не си вижда космарлаците, тръгнал мен да обсъждаААААпчих!
Докато благородния котарак разсейвал бабата, две зайчета с чук и клещи се приближили и незабелязано освободили калинката. Тя литнала право нагоре и извикала:
- Повече няма да ме видиш, мила бабо! Дано кихаш цяла година, а после още две да хълцаш! – и нежно пратила въздушна целувка на баба си. Тя най-после се осъзнала, засрамила се и поканила всички на гощавка в скромната си къщурка. На котарака дала лекарство против киселини, вместо сода, и той моментално засиял. Нагостила скъпите си гости със супа от заек, но не всички яли. А за десерт им поднесла карамелизирани мечи уши
И аз бях там, и три дни им попълвах документите за прехвъляне на недвижим имот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илиян Митов Todos los derechos reservados
