Под небето и под луната нищо ново 3

                     Погалих я по косата, по лицето. Отвърна ми със същата нежност.

Засуети се около копченце на ризата ми, не се отказа, смело продължи надолу.

Бавно и нежно опипвахме голите си тела, страстта бушуваше в нас, не е от етикеция, но наистина не бързахме за никъде...

Потръпвахме блажено уморени от любов.

След няколкото почивни дни ежедневието ни увлече отново. Виждахме в себе си едно закъсняло приятелство. На един дъх си разказвахме как е минал денят ни, как са децата, и после се отдавахме на безкористна любов.

- Искаш ли да ти дам ключ от вкъщи.

- Не Петьо, какво да правя сама там когато теб те няма.

И продължавахме по старому да се  чакаме някъде след работа, да се разхождаме и да се любим

Наистина, защо ли не говорехме за нас двамата в бъдеще,... и по-добре, иначе кой знае кави лъжи щяхме да изфабрикуваме и да ни пламтят ушите или като Пинокио да ни пораснат носовете. Нима и така не ни беше хубаво.

                  Обичайното писане в дневника след нощно дежурство. Погледнах часовника, 17 минути и колегата идва.

Звън на скайп.

''- Татко Пепи, ангажирах ти самолетен билет два месеца по-рано, за да имаш време да се подготвиш. Не се притеснявай, всичко е ОК, ще те чакаме на летище Брюксел.

Обичам те татко. ''

Браво на дъщеричката ми. Не се огъна, а смело крачи напред, може би нова работа, ново предизвикателство, е няма да гадая или да я питам, няма да умра от любоптство.

Имам време, мога да позвъна на Рая...

'' Избраният номер е зает '', след малко '' Нямате връзка с този номер...''

Написах й СМС ''Рая, обади се. Петьо ''.

Микробуса на стовари на крайна/начална спирка на автобус 611. Жена, спокойно се разхождаше, лекото вятърче немирно си играеше с косите й.

Но това е  тя, не е халюцинация.

- Рая, Рая... Какво правиш тук момичето ми - извиках

Тя се обърна по посока на гласа.

- Петьо,... теб чакам, имам радостна вест, а няма с кого друг да я споделя...след 20 дни Клаудия ражда, искат ме да съм там, да помагам...Така се радвам - гласът й радостно мутираше

- Търсих те, но мобилния ти беше изключен, няма връзка...

- Аз го изключих и дойдох лично да ти съобщя добрата новина.

- Ах тии,дай да те целуна ...- и без много да му мисля притеглих я към себе си и зацелувах- А  знаеш ли, това исках да ти кажа, имам билет до Брюксел, след два месеца, Глория ми се обади преди 30 минути.

- Още един радостен повод за празнуване - смееше се тя - Взех си два дни отпуска,... така се радвам Петьо.

Пийнахме в къщи по чашка-две Метакса, какво от това , че е преди обяд, и се хвърлихме в леглото да доотпразнуваме...

               Позвъни ми след няколко дни.

- Петьо, трябва да дойда до вас, да споделя, да ме посъветваш.

Стори ми се още по-красива, пращяща от енергия и жажда за живот.

- Измислих- започна тя без заобиколки - Ще освободя кватирата си, щом ме търсят, значи имат нужда от мен, сега е време да им помогна. Ако стоя 5 месеца, това са 1500 евро  на халос за наем и обслужване още 100 евро, връщат ме месец назад, а ако дойда след това ще си намеря нова квартира,... нее, не искам при теб.

Погледна ме открито в очите.

- Та така мисля - продължи Рая - Ще си взема по-новото бельо, дрехи, обувки,... а старите в контейнера за смет, оставям завивки, посуда на новата квартирантка. Мисля, от тук с автобуса за София, от там има ежедневно автобуси за Грац и Виена...Това е.

- Но ти нямаш пропуски - засмях се - Планирала си всичко, а не пропусна ли да дойда с колата до квартирата ти, да взема чантите и теб, да преспиш при мен и после да те изпратя на терминала за София.

- Досрамя ме - свенливо наведе очи - Да се ангажираш с мен,...но приемам добавката ти. Така да бъде приятелю, мой.

                Е, нямаше два реда сълзи, три реда сополи, както хумористично го казват, а само нежна прегръдка с целувки по бузките.

- Рая - тихичко прошепнах - Не мисли за нищо друго, не се разконцентрирай, децата имат нужда от теб.

- Петьо, Петьо, колко си прав. Сбогом истински приятельо...

Автобусът изсвири и пое по маршрута си.

                   Изтъркано е нали, чадър, чанта и аз, но пристъпях нетърпеливо преди обичайните проверки на пасажерите.

Отново съм до прозореца, и този път няма да го отварям за да не изтина.

От кулата дадоха разрешение и  лъскавата птица се понесе по пистата.

Допих сервирания коняк с кафе, е колко му е един напръстник коняк, ами колко да е, два пръста, от показалеца до кутрето и в по-голяма чаша

Усмихнах се със затворени очи на уроците по френски език на мадам Мариана

- Трябва ''ръъ'' по-нежно, по-меко - и демонстрираше

- Езиът ми не ме слуша - смеех се, и го изплезих малко

- Я да видя

И с устните си го прищипа, побутна с нейния език

- А сега,... я да чуя,...мдаа, звучи по-добре

Кацнахме. Последва дежурното рълкопляскане. Правилно, ако не бяхме кацнаки успешно, кой щеше да ръкопляска.

               Изненаа. Порещнаха ме Глория, мадам Мариана и Паскал. Прегръдки, целувки, кратки въпроси, още по-кратки отговори.

Потеглихме. С Глория се настанихме отзад, Паскал шофира, Мариана до него.

- Да попитам - официално рече Глория - Може ли с татко да си поговорим на български.

Получи разрешение.

- Татко Пепи, изглеждаш много добре - започна тя на бъларски - Знаеш ли , мадам Мариана е луднала по теб, очаровал си я...Сега се спасявай сам. Изникна спешна задача, запазили сме ви хотел, стаите ви са една до друга, пълен пансион, развлечения, басейн, сауна,,,Три дни ще бъдете сами, а сега ще им преведа само за спешната наша работа.

И започна. Мадам Мариана и Паскал кимаха с глави, и ''О даа, истина е ''.

Глория и Паскал заминаха по задачите си. Не съм женкар, но Мариана беше по-спокойна, по уравновесена жена. какво ли не й е харесал бившият й мъж, не афишираше богатство или превъзходство. Е, всяка жена си има собствен чар, а  с Мариана, дали ни обединява това, че сме изоставени безпричинно, отгледали и възпитали сами децата си.

И в Атина и в Лил, и двамата бяхме запленени от някаква привързаност, от някаква по-друга, по-особенна нежност.

- Пиер , за какво милите...

- За нас, мадам Мариана, възможно ли е обичта между децата ни да се прехвърли и върху нас.

- Ой, милият ми той, за какво мислил. А знаете ли Пиер, че след Атина и Лил, непрекъснато мисля за вас,... а знаете ли, че идеята да сме три дни сами в хотела е моя...Ако ви кажа, че ви обичам, няма да сгреша.

И три дни се наслаждавахме на нас самите, вечер на ресторант и танци, после много любов и нежност.

Преди обяда в апартамента на Глория, ние с Паскал отпивахме с наслада коняк, бъбрехме не до там ангажиращи неща. Съзрях дъщеря си и Мариана, допряли глави тихичко да си шушукат нещо, усмихват се потайно, поклащаха глави в знак на съгласие.

Глория се извърна леко, намери ме с поглед и ми намигна съзаклятнически '' всичко е ОК ''.

                Тържествен обяд-проверка на чувствата.

- Татко Пепи, мама Мариана,... ние с Паскал решихме да се оженим, молим за вашето разрешение - ясно ни попита Глория

Паскал се изправи до нея държейки я за ръка.

- Да мамо, да татко Пиер,... искаме да се оженим, искаме благословията ви

- Деца мои, да, бъдете щастливи, радваме се за вас - изрече Мариана и погали ръката ми- Пиер

- Радвам се за вас,... бъдете щастливи. Не повтаряйте нашите грешки...винаги има изход.

Звън на чаши, наздравици, прегръдки...Уточнихме датата и  мястото за сватбеното тържество, 

- Пиер, ти имаш отворен билет за връщане нали - ме попита насаме Мариана

- Да, не сме решили кога да се прибирам

- Децаа, имам идея - радостно изкрещя мадам Мариана - Деца, аз съм с колата си, ще отидем за месец с мосю Пиер в Лил, после ще се прибере в Атина,... Пиер.

- О, удоволствие за мен, Мариана.

                Гостувахме на родителите й, на други роднини, беше великолепно.

И както казват утрото било по-мъдро от бурната вечер. Така ли е...

Нежното й докосване ме разбуди и в готовност отново за любов.

- Не е само за това, мон шер - рече тя сериозно - Пиер, мислил ли си да бъдем семейство, пречи ли ни нещо...Е може би това, че може би няма да имаме наше си дете.

- Скъпа, мислил съм, но не се рашавах да ти го кажа на глас... Искам разбира се, желая те,... достатъчно сме изстрадали до сега. А за другото, медицината е доста напреднала...

И пламенна целувка скрепи желанието ни.

- Да започваме тогава скъпи ми Пиер.

Мадам Жанет и мосю Жан, родителите й, приеха новината радостно, дадоха благословията си.

Върнахме се при децата в Брюксел.

Съобщихме решението си.

- Даже много се проточихте - през смях ни се поскара Глория - Ние ви изпреварихме...Паскал, Паскал, ще си имам истинска майка, и ти истиински татко. Радваме се за вас...Ще направим сензация, предната неделя ние се женим, следващата е вашата сватба. Никакво  ноо, никакво отлагане. Мама Мариана я искам с бяла дълга рокля и бял венец на главата, и червени  рози в ръката,... като гръцка богиня.

                 Майка Силвана и татко Иван останаха безкрайно изненадани от появата ни с Мариана, а майка се прекръсти, макар и  атеистка. Представих им Марияна като майка на Паскал и  моя бъдеща съпруга.

- А те миличките как са,... а вашата кога е

- Една седмица след тяхната маман, пак в Брюксел

Ох съвсем изключих, те разговаряха на английски. Татко само поклащаше глава и скришом прибърсваше радостни сълзи.

След 10 дни бяхме в Атина, а след още 10, Мариана летеше за Брюксел да си вземе колата и се прибере в Лил.

                  Сватбеното тържество на Глория и Паскал, в моите очи беше като Холивудски филм.

Глория решително ме бе хванала под ръка, когато я придружавах до длъжностното лице и бъдещият й съпруг, кокетно придържаш букет бели рози. Беше горда и независима в бялата си  дълга рокля и с излъчването си.

И след заветното ДА-ДА, и ''обявявам ви за съпруг и съпруга '', тя хврли ритуално  букета си към групичката млади жени.

Последваха поздравления от присъстващите. И започна веселието.

                     Седмица по-късно, ролите бяха разменени. Глория в червена дълга рокла ме придружи до длъжностното лице. Застинахме в очакване.

Появиха се. Мариана в дълга бяла рокля, с бяло венче преплетено в косата й, гордо изправена, прихваната под ръка от Паскал, в другата й ръка букет червени рози.

Наистина излъчваше  спокойствие, мъдрост, като на гръцка богина от Олимп.

Отново размяна на '' ДА'', ''ДА'', пръстени, '' Обявявам ви за съпруг  и съпруга ''

- Обичам те - прошепнах й тихичко

- Обичам те и аз, Пиер - ми отвърна.

И отново аплодисменти, поздравления, музика и приятно настроение...

А ние стискахме в ръце заветния документ '' съпруг и съпруга''.

                    Мама Жанет и мосю Жан, ни подариха прекрасна каменна къща с голям двор-градина в околностите на Лил.

- За вас е, един ден ще имате внуци,...  а може би и ваши деца - мърмореха радостно те.

Имахме с Мариана забавление за почивните дни, да поработим, за грижа по цветята, да се обичаме.

Редовно ни навестяваха Глория и Паскал.

- Мамо, татко Паскал,... бременна съм, ще си имаме момиченце - радостно ни съобщи при едно посещение.

После двете жени  хванати за ръце се разхождаха из окосената трева. Поспираха се сегиз-тогиз, с лице една към друга. Мдаа, Глория и новата й майка, и сега може би запълва и празнотата в душата си с Мариана. А ние с Паскал отпивахме от червеното вино.

- Ей вие, я се съвземете - на шега ни се скара Глория - Татко Пепи, какво решихте с мама Мариана... Ще ви уговоря рандеву с лекари в една клиника, ще си направите пълни изследвания. Нищо не ви пречи, и вие може да си имате дете...

                    След няколко месеца Глория роди момиченце, именуваха го Силвия.

                    А нашето'' нищо не ви пречи, и вие може да си имате дете '', се превърна в реалност

Мариана едрееше и хубавееше. Изследванията показваха момиченце.

Роди ни се Жанет...

- Пиер, ние отново устояхме - радостно хлипаше Мариана - Обичта ни  отново победи...

                     Наистина истории, които на всеки могат да се случат...

                     И  това, изглежда да е вярно, че Под небето  и под луната нищо ново...