ПОД РОЗОВИЯ ХРАСТ

     На пейката срещу мен, в сенчестата алея, са седнали момче и момиче. Увлечени от радостта на чувствата си, забравили света и мен, те се прегръщат нежно и се целуват. Над тях цъфти розов храст и из въздуха се носи свежият му аромат. Влюбените се отлепват един от друг. Момчето се вглежда в грейналите очи на приятелката си и тихо шепне:

     - Обичам те.

     Ръката му гали гладкото ù бяло лице, играе си с непокорните кичури на буйната ù коса, паднали върху раменете.

     -  И аз - отвръща още по-тихо момичето.

     -  Какво и ти?

     Младежът настоява да чуе с ушите си това, което се подразбира, това, което е разбрал от погледа и от ръцете ù. След радостта на ласките, той иска да изпита и сладостта на думите. 

      - И аз те обичам.

     Достигналите до мен, пламенни слова ме накараха да се замисля. „Дали тези влюбени младежи си дават сметка какво говорят? - питах се аз. - Дали разбират, че любовта изисква единият, този, който е на по-висок уровен, да се принизи до уровена на другия? Дали са наясно какво ще рече да обичаш някого? Едва ли. На техните години и аз не съм се замислял чак толкова, нито пък съм можел да разбера. Да обичаш някого, не значи само до ти е хубаво, когато го целуваш, но ще рече да му дадеш от своите блага, да го научиш как да ги ползва, което никак не е лесно. Това значи да го приемеш в себе си с всичките му качества и недостатъци, това значи да разтвориш душата и сърцето си за него, да го пуснеш да влезе в душата ти."

     - Ти си за мене всичко - продължава да нашепва влюбеният младеж.

     Думите им достигат до мен и докато гледам боричкащите се врабчета върху асфалта на алеята за една троха, се питам: „Какво са мъжът и жената в една връзка? Би могло да се каже, че мъжът е умъта, а жената - сърцето в нея."

     - Ти си повече от всичко за мен - отвръща момичето и подлага полуотворените си устни отново за целувка.

     Врабчетата изведнъж излетяха с шум и се пръснаха по всичките посоки на градинката. Те сякаш искаха да ме подсетят, че там, където двама се обичат, няма място за трети, пък било то само да наблюдава. Станах и си тръгнах - бях напълно излишен на това място. И си помислих: "Мили млади хора, вие не сте нито първите, нито последните, които си казват тези топли думи. Дано успеете да съхраните за дълго чувствата си ненакърнени, дано не се препънете при първата житейска буря и да забравите какво сте си шептели тук, под розовия храст."

     Отдалечавам се от това благословено място, а около мен продължава да ухае на цъфнали рози, на младост и на любов.