“Ода на глупако”

                                                                                            “Под сенкята на капата”

         Пишат, че този де – бюрократо – бил от века. Де бре, яз сум си от памтивеко! Ке субереме, па че се сберем – те го целио свет.

         Нищо не ми е свидно, само дека ще си дам акъло, дето що си требе и да му го налееш на човеко, па друго ти не требе! И сум си язе “венецо на творецо”, па нека ми е зле. Акъло ти не фела, ама инак си добре.

       Ни ти некой уйдисва, ни и е на сърцето, сал си гледай коремо и кефо, па нека си дуа ветрецо. Ни ти таквиз удисвала – опери, нем ти веснико, кам ти художество – дръж си що ти курдисат, инак си и без друго насметен, та и одурдисан. Я си викам тъй, нема друо да бъде, па да мисли магарето!

         Епа съм учил, епа съм патил, епа съм слушал, еднъж ли мислил, ама нахал. Кефо на шефо, па да ти е подредено – те ти живото. Туй що са идеале, мидеале -тинтере минтере – прати го по пустото, та да му дойде густото! Па да не думам – ке връвим со моето. Речеш – глупав си. Кам що съм глупав – тизе си тъп. Що си мориш телото да пишеш – мене ми е през... Ей, како си уйдисам тъй през дено, поглеж все сме си тъй. Да глейш и да цъкаш “тц- тц...ццц” – май верно бе сал ти си остал там с мислото!...

         Па ке се вузпеем, та да си останем през времото, па те такъв ще сум си на небото...

         Думат бил съм безписмен – кам ти подписуем се... Де бре, не сум безписмен, ама съм си добре и без писмото.

         Хоратат тамока за делото, за презеденте, капинализъм – ама дето си абат токо и телевизорото...

         Поглеж ма - като се друге сум, само под капата много коса нема и си е празно май голото теме... Инак съм убав що требе, къщата о ред, децата – бащичко цел. И жената си е до мен. Бре, аз такова, чат-пат бегам. Оно що си писано требе – и чуждото нахал да не иде. Яз ке се идом!

         “Ке идем, ке глеем, ке взеем”, те го умо на предцето и си е такова царско времото. Те го що ти требе...

         Поработвам чако-патко, па дадеш ли ми човеко – ке го праим най-добър у работуто! Ке го мъчим, ке го газим сал да не от столо слазим. Епа от леглото ако требе – все ша си пати горкото.

         Ако требе да управляаам – леле бащичко – цел са турам. Все ша е редовно - редо на онея – на мене сладкото! Сите ша глеат що требе, я со благото ша седам на сенкя под дръвото.

         И дръво ша пази, и върбовка па и дреновка – па глей како ще припкат по песното. Много им не ше а требе, щото, ако се научат, ке ти вземат местото! Дражи ги доле, да ти не додат горе!

         И си свирни, па капата вирни – те таков съм Я! Па таков ша съм си на... небото!

09.08.83                                                     Старшиглупакот:                                                                                     

Игралищенско                                                     Валери  Качов

                                                        *

 То зло се бере не лесно, па как се лее... стой та глей! Да  ти довтасне, па и у тефтеро да пасне. Е го де требе случило се – да стане патило! Поглеж на писмото, па ша си додеш на местото...