Аудито пееше по магистралата.Ами да, прибира се у дома.

'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше  в един рекламен надпис.

Още не бе напекло, по радиото се носеше любимата ми гръцка музика, Наташа Теодориду, Паскалис Терзис, Елена Папаризу, почуквах по волана в такт с музиката и нестройно им пригласях.

Ще имам време да сложа от ракията в камерата, да се обадя на колеги по съдба-гурбетчии и гурбетчийки в Атина.

Така де,  винаги се канехме на измислени поводи, като в казармата '' Дай тон за песен... - Ама за коя песен, другарю 

ш'на...Абе ти дай тон, пък ще изберем песента в движение...''.

Та и ние, измисляхме си поводи да хапнем, да пийнем, е и съботно-неделно разменяне на флуиди с женичките. Ама кой не иска да го погалят или погали, хайде бе , не сме залитнали, праволинейни сме, само мъж с жена.

                   А аз ли. Ами ползвах част от лятната отпуска в България, не да си оправя зъбите защото било по-ефтино, а да се видя с родителите си на живо, стига с този скайп. Ама ми се схвана душата и хайде обратно. То само нашите ми се радваха истински. Другите познати, поздравиш някого усмихнат, а той се намръщи, свъси вежди, отговори троснато, даже не смеех да ги поканя и на кафе. Гледат те сякаш си им изсърбал таратора.

Майка и татко подскачат около мен, искаш ли това, искаш ли онова, миличките те, чудят се с какво да ми угодят. Как да им кажа, че не съм тук за да заредя батериите, както някои се изразяваха, а  само да ги видя и зарадвам за кратко.

- Кой продава домашна ракия - ги попитах - Не, че е по-ефтина от гръцкото узо, ама всеки носи от България домашна ракия, пък и аз да не остана назад.

Сетих се , че пролетта  адаша ми даде подарък един литър ракия, защото донесох на жена му някакво лекарство за гуша Хашимото, е не за гуша де, а против нея. Тупна   шишето на масата с думите.

- Адаш, това е от мен, подарък , да се почерпите там - рече тогава - Гроздова е, с Кадънска кълка.

Голям смях падна , като казах, че е с кадънска кълка, т.е. народното наименование на билката див сладък пелин.

Жените с които се събирахме, направиха демонстрация по бикини, като се потупваха по бедрата си

- Охоо, моите кълки са по-хубави и плътни от кадънските, само дето са почерняли от морските бани.

                  Отидох при адаша с пластмасова бутилка от минерална вода

- Адаш, харесаха много ракията ти, която ми даде пролетта, дето е с кадънска кълка. Давай 10 литра, по колко я даваш

- По шест лева килото - отсече той

- Добре де, няма да спорим - отговорих примиренчески

- Дай шишето, ама това е 11 кила, бе адаш

- Ами хващай го за 11 литра, няма да го оставим празно я.

И потъна някъде из мазето си.

- 11 кила по 6 лева, равно на 66 лева адашче - направи набързо той сложната сметка

Подавам 70 лева.

- Ееех, ами нямам да ти върна, бе - почеса се той зад ухо

- Чакай адаш, имам малко шишенце 500 милилитра, пълни и него, какво ще ми връщаш

Взе шишенцето и отново потъна из мазето.

Доклати се след малко с него и мензурка.

- Адаш, да досипя в голямото шише 80 грама, е малко повечко е де, 100 грама, ама хайде от мен да мине, пък и за мое здраве де.

                 Обадих се на всички, че съм си в къщи и ги чакам. Напълних още едно шишенце 500 мл, лед, студена вода, диня, пъпеш и съм готов. Когато има, за колко се подрежда масата и то с помоща на Катето..

Колко му е 500 мл студена ракия на шест човека, няма мъже, няма жени, всичко зажадняло.

- Имам още едно шишенце в камерата, слагам от него, имам 10 литра и полувина в голямото шише - засмях се - Да пием, наздраве и да сме все така здрави и весели.

''Налей ми ракия, пусни ми блус.

Душата ми разбий я

Ракия и блус

Ракия и блус , за хора с вкус....''

брей, изби ме на поезия от една чашка.

- Ааа, Пеше това не е от същата ракия, кога успя да я  кръщаваш с вода, изплаши се ей - смееше се Митака

Опитах, премляснах с устни, вярно бе, има разлика

- К'во не ви харесва бе - смееше се Коцето

- Ами пийни, пък тогава питай - рече Митака

Коцето отпи с присвити очи.

- Т'ва като лангюр , патоки му викат някъде, даже и за мазане против комарите не става - заключи Коце.

Потънах в земята от срам, и аз каня гости на добра българска домашна ракия, дето от нея глава не боли, купена уж от верен адаш. А той да се окаже алхимик.

- Пеше, трябва да подариш на твоя човек нови очила или  спиртомер, едното от двете му прескача - намигна ми Коце

Жените близнаха от новата партида ракия, направиха гримаса все едно опитват пелинова отвара. Нямаше майтапи с потупване по голите си бедра, гледаха ме даже с умиление и съжаление, е прекатурили са те с 60-70 лева.

- Ам' ти не я ли опита бе, доверяваш се ей така

- Върни му я...

-  Ууу, тоя пък, да продава боклуци, да се задави дано

Един през друг говореха те.

- Да бе - виновно казах - Кьорав карти не играе.

Настъпи неловко мълчание.

- Другариии, не падайте духом - подхванах хумористично - Имам резерва две шишета узо за гости, а и ледът ще остане,

Катенце, дай големите чаши... Горе главите.

И веселбата продължи.

Сутринта била по-мъдра от вечерта. Погледът ми попадна на пластмасовото шишенце с имитацията на ракия.

Катя изглежда е проследила погледа ми

- Какво я гледаш, опитай се да му я върнеш, 60-70 лева не са малко пари, и тук работим за тях, не ги събираме като шумата из парка.

Гледах я  като наакано детенце. Права е.

            След седмица изпратих колетче чрез фирмата  до нашите. Вътре сложих  само платмасови рамки за очила и счупен на две спиртомер, и бележка '' Адаш, пращам ти това скромно подаръче, ти ме разочарова с твоя. 11 литра ракия не става за нищо, октомври ще ти я върна, или да я запазя като веществено доказателство и да те проверят дали плащаш акциз и имаш ли разрешително за търговия със спиртни напитки ''

Не мина е седмица и татко се обади по мобилния

- Адаша ти донесе 70 лева, не си иска ракията обратно, но моли да не повдигаш въпроса до данъчните. Схванал е какво искаш да му кажеш с рамките за очила и спиртомера.

Ама и вие сте чудни хора бе, имате си узо, метакса, вино Рицина, а сте тръгнали нашенско да търсите.

             На поредното ни събиране разказах за развоя на случката, те се спогледаха и единодушно

- Ами баща ти е много прав, имаме си тук , ама сме тръгнали за нашенски ''подаръци'', я вижте какво става от узо и лед когато побелее, натурално лъвско мляко. Наздраве.