Реши да сложи край на живота си точно на Коледа. Не можеше да понася цялата тази еуфория около празника, дразнеха го милите усмивки и приповдигнатото настроение, а веселите коледни мелодии го караха да се мръщи като при силен зъбобол. Мразеше живота си и нямаше никакво намерение да продължава да го живее нито ден повече. Не познаваше друг, който да може да стъпи на малкия му пръст по провали и житейски несгоди. Съсипваше всичко, с което се захване – от дете си беше такъв, едва завърши училище, а после не помнеше колко работни места смени. Нормалните хора също променят местоработата си, в търсене на нещо по-добро, но при него нещата далеч не стояха така. Беше съкращаван, уволняван, временно настаняван и завинаги отстраняван, а последния път фирмата, в която бе назначен, просто фалира.
Мислеше, с известна горчивина, разбира се, че и този път, както винаги, жена му ще приеме фактите стоически. Ще помърмори, ще се повайка, пък по някое време ще ù омръзне и само ще го гледа накриво, както обикновено. Естествено, при положение че всички начинания в живота му бяха неуспешни, едва ли можеше да се очаква нещо по-различно от брака му, но той не виждаше ни един по-успешен сред познатите си. Така че това най-малко го притесняваше, още повече, че имаше две мили дъщери, които обожаваше. На фона на радостта, с която даряваха бащиното му сърце, всичко останало изглеждаше незначително. Единствено се безпокоеше, че не е в състояние да даде нужното материално изражение на любовта си към тях, нещо, което жена му постоянно му натякваше и тровеше дните и нощите му.
Но този път нямаше натякване и упреци, горчиви думи и сърдити погледи. Тя просто се изнесе с децата, като спомена, че е направила всичко необходимо за един порядъчен развод. От други хора разбра, че се нанесла да живее при стар свой познат – сега бизнесмен, с когото дълго време били повече от близки. Децата основно ги гледали родителите ù – още едни хора, които нескрито изразяваха презрението си към него от първия миг, в който го зърнаха.
Разбира се, след развода имаше законното право да вижда децата си, но самите те нямаха особено желание за това. Голямата например вечно бързаше за някъде, а напоследък направо му отказваше под предлози, които дори не си правеше труд да представя достоверно. Да, това беше истината – собствените му деца го презираха, и наред с всичко останало това беше последната капка отрова, която превърна съществуването му в непоносима агония.
Не беше никак трудно да се реши да сложи край, мисълта за това дори внесе известен комфорт и стабилност в разклатеното му емоционално състояние. За първи път от много време насам почувства, че е в мир със себе си и че е взел едно наистина правилно решение. По ирония на съдбата единственото правилно решение в живота му щеше да доведе до неговия окончателен завършек, отбеляза мислено. Дори не му се наложи да обмисля как да го направи – силните приспивателни на жена му все още бяха в аптечката. Известно време преди да го напусне беше споменала, че вече не ù се налага да ги пие. Вероятно когато е разбрала, че онзи бизнесмен в кърпа ù е вързан.
Както и да е, на него добре щяха да му дойдат, особено ако ги комбинира с нужното количество алкохол, както бе гледал по филмите, че се прави. Обаче барчето беше пълно единствено с празни бутилки. Разбира се, въздъхна, би било учудващо, ако всичко върви по ноти. Само не му беше ясно кога е успял да изпие всичко и защо не си е направил труда да изхвърли празните бутилки.
Аз съм един напълно деградирал тип, помисли си, по-скоро просто констатира безпристрастно, докато вадеше празните бутилки с надежда да попадне поне на една недоизпита. Намери я чак в дъното, забутана в ъгъла, много стара и неидентифицирана. Нямаше никакъв етикет, течността беше тъмна и гъста, и макар да беше само няколко глътки и най-вероятно – някакъв бабешки ликьор, реши, че ще свърши работа. Не беше сега моментът да е придирчив и капризен, след като цял живот не си го беше позволявал.
Измъкна тапата и понечи да помирише съдържанието, но отвътре с тихо свистене се заиздига тънка сивкаво-бяла струя дим, която за секунди придоби размер и плътност, учудващо внушителни. Само в течение на няколко мигвания пред очите му се извиси едрата фигура на брадат, як мъжага, полюшваща се току под тавана. Нямаше идея колко време зяпа с увиснало чене това странно явление, но то явно беше доста нетърпеливо.
- Хайде, де – чу глас като гръмотевичен тътен, произведен от школуван бас- профундо – Размърдай се и си казвай желанията... господарю! – допълни с неподражаема ирония, и се закикоти така, че празните бутилки на масата зазвъняха.
„Дух... бутилка...” – несвързано се подгониха тия две думи в главата на нещастника, в която освен тях, понастоящем нямаше абсолютно никаква друга мисъл. В един момент на умствен проблясък му се стори, че това му е познато от някъде, а после внезапно се сети, че е Коледа. На Коледа, казваха хората, ставали чудеса. Може пък това да е неговото лично, персонално коледно чудо, което ще промени живота му... А той тъкмо беше на път да се сбогува с него, гледай ти какво съвпадение!
- Хич не се и учудвам – избумтя духът, взрян в шишето приспивателни – като гледам в каква мизерия живееш... - после попипа нервно врата си. – Виж какво, никак не ми е приятно да се рея под влажния ти таван, а във врата ми да се стичат ледени капки. Така че никак не е зле да побързаш с желанията. То вярно, че нямаш вид на голям мислител, ама три желания все можеш да спретнеш, предполагам.
- П-п-пари! – изстреля страдалеца с пресъхнала уста и с не по-малко пресъхнали мисли. – Много пари... в банка!
Изведнъж се изплаши, че този брадат благодетел, взел се незнайно откъде, като нищо ще вземе да изчезне. Никак не изглеждаше търпелив.
Духът го изгледа презрително.
- Доста неразумно – отбеляза. – При тая всеобща финансова криза, с тая объркана икономика и растяща инфлация подобен акт би бил една твърде несигурна инвестиция за добро бъдеще.
- Амиии... знам ли... То аз, с каквото и да се захвана, все е несигурно и обречено...
- Мда. И аз имам такива впечатления. От пръв поглед си личи.
- То вече какво ли ми е останало в този живот. Айде, че жена ми ме напуснала, мога да го преживея, но момичетата... Толкова ми липсват!
- Да не би да искаш да ти ги доставя? Я пак си помисли. Малката, освен на училище, ходи още на два курса, а от скоро я записаха и на пиано. Дядо ù без крака остава, додето минат през всичките. А голямата... ами какво да ти кажа, момичето е в деликатна възраст, знаеш. Гаджета, купони, дискотеки... Проблеми, проблеми и пак проблеми.
- Абе така е, знам, че си прав. Аз със себе си не мога да се оправя, камо ли... такъв нещастник съм!
- Определено.
- Добре де, признавам, затруднен съм. Не съм си мислил, че е толкова трудно да си пожелая нещо. То на мен какво ли не ми е трудно, де...
- Помисли! Какво си пожелават най-често хората?
- Ами какво – богатство, щастие... здраве. Да, това е то – здраве!
- Ти пък – здраве – духът се изкикоти и тоя път прозорците прозвъняха в хор с бутилките. – Че ти и сега си здрав, поне докато не пийнеш тези там...
- Прав си. Истината е, че съм един пълен нещастник, слаб, незначителен, неспособен да създаде ни най-малка радост нито на себе си, нито на близките, негоден да направи нищо смислено...
- Да разбирам ли, че имаш желание да си силен, способен да направи много за хората около себе си, за да види щастливите им лица и да се чувства нужен?
- Да, да, да! Разбира се!
- Е, това е лесно. Нямаш проблем.
Дори не разбра какво точно се случи. Просто изведнъж всичко в стаята се промени, таванът почти го хлопна по главата, преди да разбере, че всъщност той се е издигнал до него, понеже се рее на мястото на духа от бутилката. Самият той го гледаше отдолу – сега изглеждаше съвсем различно, имаше някак по-човешки вид, на лицето му беше изписано задоволство.
- Време беше, най-после се намери подходящия карък – изрече триумфиращо човекоподобният дух и това беше последното, което чу, защото нещо силно го всмука надолу и след миг си даде сметка, че се намира в бутилката. – Аман от тая бутилка!
Почувства, че се случва нещо непоправимо обаче чак когато край него настъпи пълен мрак. Макар да не знаеше, че бутилката току-що е дълбоко заровена в задния двор.