Реши да сложи край на живота си точно на Коледа. Не можеше да понася цялата тази еуфория около празника, дразнеха го милите усмивки и приповдигнатото настроение, а веселите коледни мелодии го караха да се мръщи като при силен зъбобол. Мразеше живота си и нямаше никакво намерение да продължава да го живее нито ден повече. Не познаваше друг, който да може да стъпи на малкия му пръст по провали и житейски несгоди. Съсипваше всичко, с което се захване – от дете си беше такъв, едва завърши училище, а после не помнеше колко работни места смени. Нормалните хора също променят местоработата си, в търсене на нещо по-добро, но при него нещата далеч не стояха така. Беше съкращаван, уволняван, временно настаняван и завинаги отстраняван, а последния път фирмата, в която бе назначен, просто фалира.
Мислеше, с известна горчивина, разбира се, че и този път, както винаги, жена му ще приеме фактите стоически. Ще помърмори, ще се повайка, пък по някое време ще ù омръзне и само ще го гледа накриво, както о ...