Сетивата ù бавно се разбуждаха след дългия сън и започваха да подават неприятни сигнали. Клепачите ù изпърхаха за момент, после натежаха и се затвориха отново. В този момент на Ерика ù се прииска да не се събужда. Усещаше, че сънят я предпазва от някои неща. От някои много, много лоши неща.
Пет минути по-късно вече бе напълно будна. Изохка, болеше я цялото тяло. Чувстваше се като прегазена от слон, или от стадо слонове. Съмняваше се, че ще може да стане, съмняваше се дори, че ще може да проясни съзнанието си дотолкова, че да успява мисли. Обаче трябваше да се стегне, за да се опита да разбере къде се намира.
Отвори очи. Мястото ù бе смътно познато. Мръсна капандура с огромна паяжина в единия ъгъл, силно скосен дървен покрив, малка камина до вратата. Със сигурност бе влизала в този таван и преди. На масата под капандурата имаше саксия, в която се мъдреше… стрък свежа коприва. Зелените листенца блещукаха на ярката светлина, идеща от уличната лампа. Копривата сякаш бе сложена на показ.
Ер ...