Подслушани телефонни разговори 4

   - Да, моля!... На телефона. Ало... Раче, ти?!... За Бога, Раче... Това си ти! След толкова години!... Чакай малко, чакай само да се ощипя! Чакай само за секунда!... Иванова, следващите десет минути не ме свързвай с никого! Казах „с никого"! Няма ме!... Ало!... Раче, Раче, Раче!... Така се радвам да те чуя! Леле, как ме изненада! Как така се сети?!... Трудно се свърза?... Да, трудничко е... Иванова?... Нееее, какво говориш?! Не е цербер, не е! Ангел хранител е тя, само дето се прави на страшна. Пази ме от досадници... Неее, каква досадница може да си ти, Раче?!... Аха, но виж, че все пак те свърза с мен, нали!... Казвай сега, как си? Как я караш? Още ли си в онзи институт?... Не го ли закриха?... А-хаа, приватизираха го?... Чудесно, чудесно... Щом се чувстваш добре и работата ти харесва... Децата как са?... Едно ли беше? Уф, извинявай!... Момче? Момиче!... Извинявай! Съвсем съм забравил! От кога не сме се виждали... А Ангел как е?... Чудесно, чудесно... Аха... Аха... Аз ли? Аз... нищо... Не, не съм се оженил отново... Откакто с Ели се разделихме... Не, не се чуваме, не поддържаме връзка... Не се е обаждала. Да... Ами как... Работа, работа, не остава време за нищо... Остави вестниците и телевизията, те показват само лъскавата страна на медала... Да, фирмата се разрасна много... Аха... Да, да казвай!... Какво?! Стига бе! Двадесет години?! Наистина ли минаха толкова?... Ти ли организираш срещата?! Браво, че сте се сетели! Ако бяхте оставили на такива като мен... Класната жива ли е?... Ще дойде, нали?... Леле как лети времето!... Сякаш вчера беше балът!... И после онова щуро лято на „Нестинарка"! Аз, ти, Ангел, Ели... Къде казваш е срещата?... Да, да, знам го къде е. Хубаво място... Ще дойда разбира се, коя е датата? Аха, двадесет и пети... Не, не, ще отложа всичко, обещавам!... Не, преди пет години наистина бях в чужбина... Не, не беше заради развода с Ели... Да... Казах ти, не съм я чувал отдавна... Какво?... Омъжила се е?... Не знаех... Момче?...  И пак е бременна?... Наистина ли?!... Ще... ще дойде ли на срещата?... Аха... Не, да... Изненадан съм, разбира се... Не, това нищо не променя... Мислех си... Лекарите бяха казали, че Ели не може да има деца... Мислехме, че е заради аборта... Разбира се, че не това бе причината за развода! Знаеш много добре!... Ако толкова исках деца, щях ли сега да съм сам и да... Нищо... Казах „нищо"... Раче, моля те! Това е затворена страница... Помня, че с Ангел ни бяхте кумове, помня че бяхме неразделни, всичко помня... Но нещата се промениха... Не, не бизнесът е виновен за раздялата ни... Раче... Зная, че сте приятели с Ели, вероятно и с новия ѝ съпруг... Нека да спрем до тук и да замълчим... Виждаш ли някого от класа?... Дани... Помня я, разбира се! В девети клас седеше на един чин с Ели, от десети вие с Ели бяхте неразделни и... Не, никой... Само Стефан мина от тук преди три-четири години. Беше без работа и го взех. Изкара два месеца, взе някакъв аванс и напусна... Без предупреждение, без нищо... Има ли значение?... За Пацо сигурно знаеш?... Ами какво... Беше голям клиент на фирмата... Правехме му цялостната рекламна стратегия... Примоли се за разсрочено плащане... После и той никакъв не се чу и видя... Има ли значение колко голяма беше сумата?... Какво, трябваше да се влачим по съдилищата с години?!... Не, тогава си взех ангела-хранител, когото ти нарече „цербер" - да ме пази от приятели... За неприятелите сама знаеш... По-добре не казвай нищо!... Ще бъде ли Пацо на срещата?... Хм... Хич не ми се ще да го срещам... И него, а и Стефан... Слушай, Раче, не може ли да не идвам на тази среща?... Доста тягостна се очертава... Ще излезем да се видим някой ден аз, ти и Ангел. Ще пием по едно, ще си спомним добрите стари времена... Не, Раче, не е заради Елисавета... Раче!... Раче, чуй ме, търсят ме на другата линия, трябва да прекъсваме разговора... Ще ти се обадя, обещавам! Прегръщам те! Поздрави на Ангел! Бай, бай!... Иванова, вече може да ме свързваш, ако някой клиент ме потърси...

* * *