Поезия и действителност

На 26.03. 07г. по телефона ми се обади Тодор Джонев – професор по мениджмънт, Председател на Академичния Съвет на Интердисциплинна Гражданска Академия, Президент на някаква енергийна система в Южна Африка и какъв ли не още организатор….Предположенията ми се оправдаха – канеше ме да участвам в среща за учредяване на Национално Гражданско Обединение “България” с наименование “Асоциация за защита интересите на гражданите” за следващия ден – 27.03. Предположих какъв ще бъде характерът на срещата и веднага публикувах в Сайт за лично творчество в Интернет “Откровения” следното стихотворение, с което правех екзистенциална характеристика на съвременния човек, с особено внимание върху екзистенциалните особености на българина:

Няма любовта да ни напусне

Няма любовта да ни напусне -

ще я опазим даже със сълзи,

че ако за миг се тя прекъсне,

сивотата подличко ще пропълзи.

Любовта за двамата говори,

моя скъпа и обичана жена:

как с теб, в радостни простори,

смъкнахме сива, тежка пелена,

яхнала душите страховито

в днешните времена отново

с мерзост, пристъпваща прикрито

в световно пространство готово.

Няма любовта да ни напусне -

ще я опазим даже със сълзи,

че ако за миг се тя прекъсне,

сивотата подличко ще пропълзи.

Песента ни другите ще чуят -

ще съзрат тогава светлината

и светa задрямал ще събудят

с порива на добрината,

който пътища проправя – нови,

достигащи дори и до сираче

и няма вече ръждави окови

да карат човека да плаче.

Няма любовта да ни напусне -

ще я опазим даже със сълзи,

че ако за миг се тя прекъсне,

сивотата подличко ще пропълзи.

С тази публикация, а и със станалите коментари по текста, вече имах някаква готовност за тази среща. Тук ще си спестя съдържателния анализ на стихотворението, но ще посоча кратко, че в него е закодирана логиката на хуманния екзистенциализъм, тоест на прагматизма. Поезията на мен ми дава това предимство, че с малко думи казвам много неща, стига читателят да си направи труда да разшифрова написаното в текстовете. А на самата Среща стана въпрос за моята подготовка чрез тази публикация, за прочелите текста, за направете коментари…

Срещата беше подготвена старателно и затова с удоволствие подписах учредителните документи за създаване на “Национално Гражданско Обединение – България”. За разлика от други подобни срещи, на каквито съм присъствал не веднъж, този път имах възможността в тесен кръг да направя своите предложения за изграждане на “Мрежа за социална защита на пенсионерите в България”, да изкажа становище за мястото и ролята на такава организация като “Интердисциплинна Гражданска Академия” в обединителния нацията процес, да припомня, че съм автор на философията на прагматичния човек, която е важен фактор в съвременния свят за трасиране на верния процес на общественото възпроизводство на човека, да посоча необходимостта от изграждането на Сайт в Интернет, който да работи в интерес на идеята за обединяване на нацията, споделих опита си по развитието на творческия процес в Сайт “Откровения”, в това число и за многобройните книги, които издадох заедно с Росица Петрова, които очертават прагматичното направление в художествената литература. Обещах на моите събеседници – Валери Андонов – Председател на инженерите в България, Тодор Джонев – Председател на Академичния Съвет на “Интердисциплинна Гражданска Академия” и Никола Кукав – Председател на “Гражданско Обединение България” да разкажа в Интернет за нашата среща, за това, че тази среща си поставя значително по-решителни цели за обединяване на българската интелигенция, призвана днес да задава дневния ред на обществото, който да се превръща и в дневен ред за дейността на администрацията.