Поляната в подножието на планината спеше. Нощта я беше завила със студеното си одеяло и лекият вятър носеше сънищата над нея. От сивите облаци се сипеше сняг. Бавно – бавно белите птици снежинките се носеха из въздуха като че ли в тях се бе породило напрежението на млади актьори, излизащи за първи път на сцена. А и така беше – те се раждаха сега и политаха в неизвестното. Постепенно започна да се наслагва бялата покривка под нежната закрила на планината. Тя бе като майка, чакаща единствения си син да се прибере от дълъг път и да разкаже какво му се е случило. Снежинките ще говорят по клоните на елите и високите борове, по черните камъни и влажната мека пръст. Приказката им безкрайна ще звучи и по полятата, ще се занесе и в града, ще мине и отвъд него.
Двама закъснели пътници крачеха по полятата. Хижата, в която ще пренощуват се намираше сгушена сред елите по стръмните баири. Пътят до там обаче бе лек, имаше малка виеща се пътечка. Двамата вървяха и приличаха на две черни точици всред г ...