Ти падаш.
Падаш и се питаш „КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК”.
Не знаеш защо падаш, не знаеш откъде падаш, не знаеш кога ще паднеш.
Все още падаш.
Но някакви проблясъци започват да си проправят път в тиквата ти.
Усещаш, че се е случило нещо лошо. Нещо много лошо.
И имаш чувството, че си изгубил почва под краката си.
Продължаваш да падаш.
Сега се сещаш – ти беше син на богати, известни родители.
Всичко получаваше на готово, нищо не ти бе отказвано.
Живееше си живота и толкоз.
Завърши престижен университет, започна свой собствен бизнес. ...